Днес Филип Ейч Анселмо е един различен човек.

Той отделя време да погледне вътре в себе си, гледа в бъдещето и без съмнение e по-продуктивен от всякога. Той е по-възрастна и по-мъдра версия на онзи целенасочен и гневен младеж, който предвождаше PANTERA в техния разцвет и бледо копие на депресирания и наркозависим индивид, върнал идеята за DOWN и стартирал SUPERJOINT RITUAL в началото на миналото десетилетие.

Този нов Анселмо вече не е Фил, а Филип и държи да се обръщаме към него точно така. Метаморфозата не е изненадваща. Тя продължи дълго- от убийството на Даймбег Даръл през 2004 през отказа от хероиновите навици до пътя към изкуплението и вътрешния мир.

Сега Филип е нещо като ренесансова персона - той върти собствен лейбъл, Housecore Records, прави собствен хорър кино фестивал, пише мемоари, интервюира боксьори за сайта Boxinginsider.com и създава музика с безброй банди. А между другото пуска и дебютен солов албум, озаглавен 'Walk Through Exits Only'.

Едно нещо е сигурно, този запис е предназначен за всички онези, които чакаха от Анселмо да запише нов високоинтезивен метъл албум. Понякога той звучи като SUPERJOINT RITUAL и даже като ARSON ANTHEM, но ако изключим от схемата пиянските декламации и противоречивите текстове.

Сега римите са по-стегнати от тези на която и да е хардкор група, по-лични, по-болезнени, по-интровертни и по-емоционални.

Грубият мощен рев на Филип, който реално го направи известен, сега често наподобява зъл вой на някакви кратки, заплашително насечени интервали.

Чисто музикално този албум представлява интригуващо аранжирана смес от няколко екстремнни субжанра - блек, дет, грайнд и траш метъл, но изсвирена с пънк отношение и докато във всички останали банди Филип е творчески съучастник (включително и в могъщите PANTERA), в соловия си албум той е единствен автор и композитор. Всяка нота, казва той, всеки бийт и всеки детайл е мой.

За щастие това не означава, че свири единствено и само той. Неговата шайка The Illegals е съставена от басиста Бернет Бартли, барабаниста на WARBEAST - Хосе Мануел Гонзалес и китариста Марци Монтацери.

Последният е и единственият, на когото Филип позволява, цитирам, да “остави опечатъците си навсякъде по това нещо”.

Резултатът не е лесен за слушане. Той събира в себе си 40 минути изключително шумна музика, в която някои няма да открият нито структура, нито песни.

В зависимост от личните музикални вкусове, 'Walk Through Exits Only'  може да те накара или да ръчкаш приятелите си, да ги разтърсваш и изобщо, да откачиш от куфеене или пък да спреш диска с отвращение.

Въпреки това пред себе си имаме събитие, което маркира още едно начало за този нов, позитивен, вдъхновен и пълен с надежда Анселмо и той вече е начертал планове за следващ солов албум. Всъщност казва, че вече го е записал, само липсват вокалите. Както се казва, най-доброто може би тепърва предстои.