Като ревностен адвокат на AVENGED SEVENFOLD през последните 8 години, би трябвало да съм доволен, че те най-сетне постигнаха успеха, който заслужаваха през цялото това време на бавно изкачване по стълбата на популярността.

Само че аз не съм.

Дори съм малко разочарован. Защо? Защото безусловният пазарен успех (номер едно във Великобритания и САЩ) дойде заедно с най-скучния, праволинеен и в известен смисъл безинтересен албум, който можеха да издадат на този етап от кариерата си. Това в никакъв случай не означава, че 'Hail To The King' не е правилен ход в точното време, но както знаем, всеки правилен ход има поне няколко алтернативи.

AVENGED SEVENFOLD избраха възможно най-лесния път- прав стадионен ритъм, изчистени песни и лесни припеви, които можеш да подхванеш с пълно гърло даже без да си чувал парчетата преди. Всъщност, аз съм последният човек, който ще има нещо против големия звук и простичките, но ефективни конструкции.

Нито съм от хората, които мразят 'Hysteria' на DEF LEPPARD (напротив, обожавам този албум), нито имам нещо против химните на AC/DC. В никакъв случай не презирам с елитарно снизхождение Черния албум на METALLICA, но кой през 2013 има нужда от негова версия, записана от AVENGED SEVENFOLD? Както се вижда, много хора. Не и аз.

В голямата си част 'Hail To The King' е точно това - от миризмата на 'Enter Sandman' в рифовете на откриващото 'Shepherd Of Fire' през натрапчивите прилики на 'This Means War' със 'Sad But True' до бледата 'Crimson Day', която се задъхва на парцали, сложена до 'Seize The Day' от 'City Of Evil' (2005) или 'So Far Away' от 'Nightmare' (2010).

Притеснително е, поне за мен, че части от припевите на песните са изпяти с абсолютно еднаква интонация ('Shepherd Of Fire', 'Hail To The King', 'This Means War') и дори биха могли да бъдат взаимнозаменяеми.

Преобладаващото средно темпо буквално спъва албума на всяка крачка и му изкарва въздуха ('Requiem' е перфектният пример в тази посока, да не говорим за американския латински в началото), а когато го освободи от хватката си, се появяват някакви недомаслени неща като 'Doing Time', които могат да минат само ако не си слушал 'It’s So Easy' на G’n’R.

Ще пропусна MAIDEN-елемента в 'Coming Home' (припевът, солото и фигурата на баса в куплетите), защото въпреки него, това е една от по-добрите песни.

'Heretic' също може да мине за такава с известни уговорки. Последните две - 'Planets' и 'Acid Rain' връщат драмата в музиката на AVENGED SEVENFOLD, но са много далеч от 'Tonight The World Dies' и 'Fiction' от 'Nightmare' например или 'A Little Piece Of Heaven' от едноименния, излязъл през 2007.

Няма да засягам въпроса дали новата посока на групата има нещо общо с липсата на композиторския талант на покойния The Rev, въпреки че изводите са очевидни и, както казах, не мога да оспоря пазарните ценности на 'Hail To King', но той може да бъде интересен само за хора, които не познават или не са били съвременници на епохата, ограбена от този албум, в много отношения абсолютно просташки и безочливо.