PAUL DI’ANNO + Sorrowful Angels
03.10.2013
Клуб R.B.F., София

текст: Стефан Йорданов, снимки: авторът

Оригиналният, както го рекламират винаги, глас на IRON MAIDEN посети България за четвърти, според самия него, вероятно последен път, тъй като това е прощалното му турне. Тези неща, както знаеш, подлежат на промяна с времето, и то не защото артистите ни лъжат умишлено и след някоя друга година тръгват пак на обиколки, а просто защото не могат без това - и във финансово, и в емоционално отношение.

В тази необичайно студена октомврийска вечер в клуб R.B.F. са се събрали близо 300 души, които са разменили парите си срещу шоуто на Пол Диано и неговата бекинг група от Гърция SORROWFUL ANGELS, които откриха вечерта с кратък сет от авторска музика- по мои впечатления някаква маршова версия на PARADISE LOST с прави барабани и електронен бекграунд.

Пол излиза на сцената малко след 22.00 и събитието на вечерта започва със 'Sanctuary'.

Веднага става ясно, че някогашният вокалист на IRON MAIDEN е решил да изпълнява песните по неговия си начин, което преведено на човешки език означава някаква комбинация от лаенето на Джони Ротън в THE SEX PISTOLS и алтернативни текстове, в които понякога липсват цели думи. Трудно е да се разбере, предполагам, ако не се чуе, но е зверски трудно и да се обясни.



Със всеки следващ концерт в България (а те са приблизително през три-четири години) този маниер на изпълнение става все по-осезаем и често води до смесени реакции от страна на публиката.

Вечерта не мина без провокации. Някакъв лумпен от първите редове не спря да крещи Fear Of The Dark.

“Мислиш се за много корав, а?" -  позакани му се Пол - "Ще ти кажа нещо, шибаняк такъв, изобщо не си корав! Ела тук и ще ти сритам задника!”

Охраната услужливо изкара натрапника преди да е станало по-напечено, но Диано го изпрати по пътя му към изхода с още “сърдечни” поздрави и впоследствие обясни, че не е Брус Дикинсън и притежава топки, както и че му е писнало от такива нещастници.

Няколко парчета по-късно Пол остави гръцката банда да изсвири 'Genghis Khan', а самият той седна и запали цигара на сцената. Използвах паузата, за да направя същото пред клуба.

Там лумпенът и агитката му се забавляваха на “гениалното” си хрумване и показваха на околните снимка на един от тях с Брус Дикинсън. Сякаш едното има общо с другото... Сякаш е нормално да показваш неуважение към човека на сцената... Загасих цигарата и влязох вътре, където принадлежат по-адекватните хора.

Както винаги, Пол набляга на ранния репертоар на IRON MAIDEN, тази вечер с повече акцент на 'Killers' (1981) - цели пет парчета от десет възможни - 'Wrathchild', 'Murders In The Rue Morgue', 'Purgatory', 'Killers' и споменатият вече инструментал 'Genghis Khan'.

Дебютът получи стандартното внимание с цели 7 песни, между които 'Remember Tomorrow', посветена на починалия накоро Клайв Бър - барабанист на MAIDEN между 1979 и 1982 г. и приятел на Пол, 'Prowler' и 'Charlotte The Harlot'.

Публиката беше във видимо еуфорично състояние, защото преглътна без проблем и по-малко познатите 'Children Of Madness' на BATTLEZONE, 'Marshall Lockjaw' и 'The Beast Arises' на KILLERS.

Между песните Пол не пропускаше да се пошегува в характерен за него стил от типа на “следващото парче е на Рики Мартин” или “тази песен е за педали”. Къде забавно, къде не толкова, шоуто приключи малко след 23.00 със съкратена и забързана версия на 'Blitzkrieg Bop' на RAMONES.

“Сигурен съм, че ще се видим пак” - намига Пол в бекстейджа и ми подава ръка, когато му казвам, че съм се отбил да му кажа едно “здрасти” на прощалното турне. Такъв си е Пол Андрюс.

Както беше казал Стийв Харис навремето, “никога няма да развали една добра история в името на истината”.