Истинско удоволствие е да следиш, дори по-точно – да съпреживяваш албумите на Гордън Матю Томас Съмнър през последните десет години.

Не че нещо при него (или при The Police) някога е звучало изкуствено, неприятно или преднамерено захаросано, но дали заради възрастта, или просто поради артистичното израстване, през последното десетилетие човекът и артистът Стинг се сляха в едно откровено, простичко, човешко, фолклорно разказване за мъгливия северозападен английски бряг, израстването на един мъж от Албиона с всички възможни възходи и падения.

И ако ‘Songs from the Labyrinth’ бе ренесансов експеримент (успешен!), а ‘If On a Winter's Night...’ бе най-прекрасно-неочакваният коледен албум (съставен от често невесели народни песни за призраци, любов и страдание), то ‘The Last Ship’ е следващата крачка – класически, фолклорен, напоен с английски дух албум, в който Стинг обединява личното, националното, тихия блус с родния фолклор, в един радиофоничен албум, който ще бъде по-различен от всички глупости в класациите тази година.

Неслучайно (подобно на ‘Songs from the Labyrinth’ и ‘If On a Winter's Night...’) ‘The Last Ship’ излиза през октомври – колекцията тихи, спокойно-наративни или неспокойно-вълнуващи композиции са идеален спътник на есенната ви разходка или зимната ви вечер, но те никога няма да бъдат хитови или пошли по онзи характерен за съвремието начин.

Въпреки че понякога звучат танцувално (както при вечно пияните класици The Pogues), в основата си те са консервативни, стародавни и мъдри както самия Стинг, толкова простички и чудесни, че човек трудно би могъл да намери и дори едничко нещо нередно при тях.

Тук чуваме пиано, акустична китара (основно) и бас, но и акордеон, цигулка, чело, традиционния британски перкусионен инструмент бодран, но основният акцент остава върху прелестно запазения, мек, унасящ в поредната история глас на Стинг.

Дори гости като Брайън Джонсън (същият – от AC/DC!) и Джими Нейл не могат да отклонят вниманието ни от суровия силует на Стинг, вечно взрян в хоризонта и както обикновено – спокойно плаващ във водите на голямата музика.

Не бихме могли да посочим фаворити, защото тук не е и нужно. Няма нужда от сингли и парчета в Топ 100.

Ние знаем, че ‘The Last Ship’ е чудесен. И толкова.