AMORPHIS + Hamferð

18.3.2014
Клуб *Mixtape 5*, София

текст: Христина Димитрова, снимки: Елена Ненкова

ГАЛЕРИЯ

Предишните години празненствата за рождения ден на любимото радио Тангра Мега Рок бяха пищни и продължителни, с по 3-4-5 и повече концерта, понякога проточващи се чак до юни.

Тази година, понеже кризата продължава, независимо какво разправя  правителството, концертът е един, но за сметка на това, е фантастичен. AMORPHIS идват за четвърти път в България и за втори разпродават билетите седмици преди самия концерт.


снимка: Христина Димитрова

Гледала съм AMORPHIS на какви ли не сцени – от фестивали на открито пред хиляди подивели и не чак толкова фенове, през спортни зали, изложбени халета, бивши киносалони, бивши тъкачни фабрики и клубове. Несъмнено най-хубавите им концерти са именно клубните.

Няма смисъл да крия, че Mixtape 5 е любимият ми софийски клуб и очаквам да се получи великолепен концерт. Както и стана.

Около 3 часа преди да излезе на сцената, подгряващата група HAMFERD от Фарьорските острови е все още в ... Сърбия. В крайна сметка успяват да пристигнат навреме и излизат на сцената в точно обявения час.



Клубът вече е прилично пълен, макар че се обзалагам, че половината присъстващи никога не бяха чували за групата. И нищо чудно, при положение, че Фарьорските острови са купчина изолирани скали на майната си в Норвежко Море, най-вече известни с това, че местното население с див кеф коли китове и се оправдава, че това е културна особеност.

Аз лично научих за съществуването на HAMFERD, които впрочем са основани през 2008, покрай факта, че наскоро вокалистът им Йон Алдара се цани и за певец на финландската супергрупа Barren Earth.

HAMFERD излизат облечени в черни костюми като за погребение, което е  съвсем уместно, имайки предвид тежкия мрачен дуум, който забиват. Имат всичко на всичко едно EP 'Vilst er síðsta fet' от 2010 и един албум 'Evst' от 2013.



Дуум! Дуум! Дуум! Чисти вокали, ревове и крясъци на фарьорски. Има нещо твърде очарователно в това, че пеят на абсолютно непонятен език, който, отгоре на всичкото звучи точно като за дуум.

Струва си да бъдат запомнени и ще следим кариерата им с интерес, защото имат доста потенциал.



Клубът е вече пълен. Като се замисля, скоро май не съм го виждала толкова пълен. По всичко личи, че AMORPHIS е любима група в България и винаги я посрещаме, меко казано радушно. Този път не е по-различно и интрото на 'Shades of Grey' е съпроводено от възторжени крясъци.

Сетлистът за пролетната част от турнето е почти същият като този от есенното им европейско турне и, съвсем логично, в него са застъпени песни от последния им засега албум, 'Circle'.



За вече почти десетте години, откакто ТОМИ ЙОУТСЕН е вокалист, AMORPHIS, които навремето бяха известни като новатори и успяваха да изненадат с всеки нов албум, си намериха един приятен стил, в който се настаниха най-комфортно и не изглежда да имат намерение да го променят. От гледна точка на продажби, комерсиален успех и увеличено количество фенове, това е напълно обяснимо, макар че познавам хора, които вече  откровено се дразнят от претоплянето на една и съща манджа горе-долу всеки две години.

Осемстстотинте човека, присъстващи в Mixtape 5, обаче, изглежда нямат нищо против и, съдейки по реакциите им, определено предпочитат "новия“ стил, който е преобладаващо застъпен в сетлиста.

Все пак не липсват и класики от по-старите албуми, като 'My Kantele' (в оригиналната си версия), 'Against Widows', 'Into Hiding' и, много ясно, 'Black Winter Day'.



Макар че не мога да кажа, че 'Vulgar Necrolatry', писана от Томи Койвусаари за групата му преди AMORPHIS – ABHORRENCE - ми е особено любима, по време на нейното изпълнение, ме обзема особеното усещане, че годината е 1992 и присъствам на ранен клубен гиг на AMORPHIS.

Колкото  и да е странно, за мен това е един от най-силните моменти на вечерта - ЙОУТСЕН е на ръба на сцената, надвесен над публиката, която си прави пого и краудсърфинг и реве като ненормален. 

А самата публика изглежда в пълен екстаз. От удобната гледна точка на по-горното ниво на клуба, хората отдолу изглеждат като море от усмихнати лица и ръце, движещи се в пълен синхрон.

Виковете са оглушителни, а когато леко позаглъхнат, ТОМИ ЙОУТСЕН, който няма абсолютно нищо със свитичкия леко стреснат момък на сцената на първия концерт на AMORPHIS в София през 2007, само с няколко движения и гримаси успява да вдигне децибелите на крясъците до леко болезнени нива.
Сега той е перфектният фронтмен и, по всичко личи, се наслаждава на всяка минута.

Ние също се наслаждаваме с неистова радост.

'Circle' е представен с пет песни, но, за съжаление прекрасният 'Silent Waters' липсва напълно, 'The Beginning Of Times' е представен с изключително баналната и леко досадна 'You I Need', а великолепният 'Eclipse' само с 'The Smoke'.



Но да не задълбаваме в прекалени анализи.

В крайна сметка, концертът беше великолепен и всички останаха твърде доволни.

По всичко личи, че AMORPHIS вече са една прекрасно смазана комерсиална машина, до степен, че ТОМИ ЙОУТСЕН прекъсна за реклама на щанда с мърч, който, за разлика от предишни години, беше наистина разнообразен и богато снабден – имаше дори и бебешки бодита и дамско бельо.

Бел.ред. След шоуто, AMORPHIS споделиха, че наистина нямат търпение за 5-тия си концерт в България.

ГАЛЕРИЯ

Сетлистът е под специалното посвещение от ТОМИ ЙОУТСЕН...