С LAIBACH никога не е лесно. Несъмнено това е част от играта и, важно е да го разберете, от тяхната игра.

Впечатляващо е, че 34 години след началото в Югославия, LAIBACH продължават да са тежко концептуални, преднамерено политически, намусено-сериозни и надменно присмиващи се на всичко и на всички. LAIBACH контролират играта. LAIBACH са във върхова форма. Ако трябва да сме честни, те винаги са били във върхова форма. А колко футболни отбори успяват да са във върхова форма три десетилетия? Точно така – николко.

'Spectre' също е част от играта. Наглед това е полиран, лесен за употреба електро албум, в който позитивната поп стилистика среща класическо немско техно и ЕВМ, а характерните наративи на Фрас и хубавите женски вокални включвания му придават особена, поетична атмосфера. И въпреки че всичко това е вярно и би могло да бъде едно прилично описание на албума, 'Spectre' е нещо повече.

Той не е просто приятен, нито пък просто танцувален както повечето електро издания. Той не е музика за лежерен съботен следобед, нито пък позитивен момент в напрегнатия ви ден. Играта задължава да подхождате към 'Spectre' като към роман на Умберто Еко – да четете между редовете и да обръщате особено внимание на бележките в края на книгата.

Въпреки наглед лъчезарните моменти (чуйте началото с ‘The Whistleblowers’), 'Spectre' е силно песимистичен албум, който е едновременно проевропейски и анти ЕС, верен на тоталитарната естетика и изпълнен с антитоталитарни послания, антиутопичен, но отправил взор към светлото бъдеще и човешката свобода. Но най-вече, това е типичен LAIBACH.

Стилистично, 'Spectre' е близо и до ‘WAT’ (макар да не е толкова мрачен и ударен), и до ‘Volk’ (макар и лишен от голямата обща концепция). Въпреки че оставя впечатление за семпла и дори лека музика, продължителното запознаване със 'Spectre' разкрива повече и повече чудесни вокални хармонии, силни бас линии, кийборд мелодии и настойчиви препратки към по-старата, първично-индустриална и псевдо-тоталитарна природа на LAIBACH.

Вглеждането в заглавия и текстовете пък ни препраща към социо-политическата криза в Европейския съюз (‘Eurovision’ сякаш предрича събитията в Украйна и началото на новата Студена война), Едуард Сноудън, Джулиан Асанж, антиутопичната поезия на Евгений Замятин, емигрантската вълна и антиемигрантските настроения.

'Spectre' е само на крачка от максималната ни оценка, но вече е част от личната ни класация с албуми на годината.