Ясно е, че подхождате с недоверие към максималните оценки, особено когато са присъдени на български албуми. Вероятно имате право. И въпреки всичко, сега е важно да продължавате да четете. Впоследствие – и да слушате.

Защото това няма да е единственото силно положително ревю на ‘Envision’, което ще прочетете. Причината за това е ясна – новият албум на SMALLMAN е обезоръжаващ. Тежък. Плътен. Смислен. Многопластов. Много български.

От онези албуми, които слушате от начало до край, без да намерите сили да се спрете на стандартни понятия като ”най-любимо парче” или ”най-силен момент”.

Откакто през 2006 се появи едноименният им дебют, мислим за тях (сравнението е силно ласкаво!) като за новите Тъмно, или поне – за продължителите на онова, което Тъмно не успяха да бъдат. Затова и използваме всички суперлативи – защото за сравнително кратко време SMALLMAN изминаха пътя от ”онази много интересна група от Асеновград” до ”групата, която още през месец май направи албума на годината”.

Не се заблуждавайте, това Е българският албум на 2014. Ако случайно се появи нещо на същото или, дай Боже, на по-високо ниво, годината ще е тройно благословена.

Очарованието на SMALLMAN ни е познато. Но докато в дебютния албум то беше вследствие на тяхната смелост и неочакваното сблъскване с една наистина добра българска група, а при второто издание (Labyrinth of Present) бе обосновано с наблюдаването на тяхното съзряване и едновременно – на съхраняването на трудно извоюваната им самостоятелност, то с ‘Envision’ нещата са различни.

Встрани от симпатията и личните пристрастия, отчитаме, че групата е достигнала до върховата форма, до изчистване на студийния звук, на цялостната концепция и идея за представяне на идеята SMALLMAN, което означава стъпка нагоре към едно съвсем друго ниво.

Вече споменахме, че ‘Envision’ е много български. Това е ясно от първите секунди на откриващото ‘The Bond’ (и още повече със следващото – ‘Vision’), защото дълбокото, силно фолклорно усещане присъства тук имплицитно, насищащо, без патриотарство, без биене в гърдите.

И това не се дължи само на гайдата, която са наложи като един от отличителните елементи от студийното и концертно представяне на SMALLMAN, напротив. Народната музика е пропила ‘Envision’ поне толкова, колкото тежкия, дълбаещ съзнанието прогресивен, мачкащ алтернативен саунд (който несъмнено ще наречете Tool, при това – с право).

Вероятно защото ‘Envision’ е заченат във високопланинското родопско село Манастир. Вероятно защото голямата SMALLMAN идея винаги е включвала етно елемента. Вероятно защото вокалът (и гайдар!) Цецо има кръвна връзка с Веско от Исихия и Кайно йесно слонце, които пък са духовно обвързани с балкански титани като Мизар и Анастасиjа.

Затова не се учудваме на бавния, неравноделен ритъм в ‘Dreaming Piece’ и ‘Vision’, нито пък на родопските напеви в ‘Първом, първом’ и ‘Възпело е пиле’ (последните две, съвсем неслучайно можете да чуете и в изпълнение на гореупоменатите Кайно йесно слонце).

Тук обаче няма народна музика в чистия й вид, защото идеята е съвсем различна.

SMALLMAN продължават да могат да вплитат в особено кохерентна смес металната/гръндж/алт рок бленда и много черното, направо нощно балканско чувство, което кара сърцата ни да бият по-учестено и по-уверено.

Защото с отличния си звук (басът ще издълбае свои пътеки в мозъка ви, гарантирано) и цялостното внимание към детайла, ‘Envision’ всмуква, вълнува, кара ви да клатите глава и да застанете в мълчаливо съзерцание... и въпреки това, албумът не е разхвърлян или противоречив, напротив. Ясното усещане за цялостност, за плътност, прави ‘Envision’ онова, което е.