Нека не сме несправедливи към IN FLAMES. Още през 1999 в 'Ordinary Story' се появи сянката на сегашното им звучене, към което рано или късно щяха да стигнат. Както и направиха след продължило десетилетие и половина бягство от мелодет корените си. Заедно с повечето фенове на старите им издания, отдавна съм преглътнал, че да угодят на вкуса ми далеч не е целта на IN FLAMES. Дори го казват в прав текст по интервюта.

Със 'Siren Charms' групата обаче разсъблича и малкото останало от някогашния си облик и го захвърля на земята. Вместо характерната върволица от китарни хармонии, която бележеше дори и по-новите им издания, IN FLAMES предлагат само меланхолични и често водени от кийбордни мелодии среднотемпови парчета. Някога бесните рифове на Бьорн Гелоте от време на време изскачат над тази основа – но са толкова сдържани и умерени, че са почти неузнаваеми.

Това, че IN FLAMES опитват да се преоткрият като пост-метъл отражение на себе си не е непременно лошо. Сдържаността дори им помага във водите, в които нагазват. А 'Siren Charms' поне предлага по-хващащи и запомнящи се песни от тези в 'Sounds of a Playground Fading' (2011).

Парчета като заглавната, 'With Eyes Wide Open' и 'Rusted Nail' най-сетне увенчават алтернативните, почти поп стремежи на групата с мелодиите и припевите, които са им нужни, за да се загнездят в съзнанието ти. Емоционалната градация към солото в 'Dead Eyes' e достатъчно драматична, че да привлече вниманието ти, а включването на женски вокали в 'When the World Explodes' прави песента интересна. (На този фон агресивните рифове в най метъл парчето от албума – 'Everything's Gone' – звучат извън контекст.)

Но цялата концепция за по-полиран и достъпен звук не успява да сработи напълно. IN FLAMES звучат сякаш искат да пораснат и да се развият музикално, но не могат. В голяма степен причината за това са вокалните стенания на Андерс Фриден, които закотвят групата в една мъгла от полу-меланхолия, полу-гняв, от която тя сякаш няма как да се измъкне, каквито и песни да напише. С по-добър вокалист този албум можеше да е нещо голямо. Сега обаче е едно голямо нищо.