Едва ли има какво ново да се каже за влиянието на AT THE GATES върху съвременния метъл. Разредени до различна степен следи от звученето на 'Slaughter of the Soul' (1995) все пак отекват в изданията на почти всяка метъл група, пръкнала се през 19-те години, изминали от издаването на този монументален албум.

Той обаче бе и последен за първото въплъщение на AT THE GATES. Но след толкова години на отсъствие, през които десетки хиляди музиканти са развивали и надграждали формулата им, дали завръщането на AT THE GATES не се обезсмисля?

'At War with Reality' бързо отговаря с гръмогласно “не” на този въпрос. След кратко интро, задаващо повлияната от латиноамериканския магически реализъм тема на албума, 'Death and the Labyrinth' се стоварва отгоре ти като парен чук. Освен че по интензивност парчето съперничи на 'Blinded by Fear', рифът от припева му е толкова масивен, че ако не те накара инстинктивно да застанеш в онази идиотска поза, сякаш държиш невидими портокали, значи в теб има нещо сбъркано.

Без да губи и частица от заряда на отварящата си песен, 'At War with Reality' продължава напред, правейки най-различни завои. Докато песни като заглавната и 'Eater of Gods' звучат като извадени от учебника по шведски дет, такива като 'The Circular Ruins' и 'The Head of the Hydra' изплуват над свирепата бруталност с помощта на наистина епични мелодични рифове. Други, като 'Heroes and Tombs' и затварящата 'Night Eternal', на свой ред се гмуркат в меланхолични дълбини, откъдето изваждат мрачни настроения, които се разстилат като мъгла върху умопомрачително здравите рифове на Йонас и Андрес Бьорлер и прегазващите двойни каси на Адриан Ерландсон.

Силата на 'At War with Reality' се корени в това колко вдъхновено звучи всичко в него. Концепцията на магическия реализъм е да вкарва свръхестествени
елементи в привидно реалистичен контекст. С подобен маниер AT THE GATES са създали песни, които могат на пръв поглед да изглеждат дори обикновени и предвидими за такава универсално боготворена група, която на практика притежава жанра, в който твори. А всъщност под повърхността им има толкова много и музика, и отправни точки, от които съзнанието ти може да поеме в най-различни посоки... Докато се усетиш, ще си пристрастен към този албум.

Изобретяват ли AT THE GATES наново колелото с 'At War with Reality'? Не. За сметка на това обаче те карат да се чувстваш, сякаш през последните 19 години останалите са се опитвали да ти пробутат квадратни колела.