Навремето в една книга за рока пишеше "Когато братята Йънг свирят, и ангелите си тактуват“.

Днес, 40 години след началото на AC/DC, до прочутия си чичо Ангъс свири племенникът Стиви, но останалото е същото – страстта, силата, енергията, свободата, формата, съдържанието, отдадеността, честността, експлозията, железният професионализъм, МАГИЯТА. Какво повече?!

Eто, сякаш от само себе си се подредиха 11 "опорни точки“ за музиката на австралийско-британската банда. Точно колкото са парчетата от излезлия на 2 декември* албум 'Rock or Bust'**. Случайност? Не мисля. По-скоро част от магията.

Вероятно тонът на тези редове вече ви се струва приповдигнат. Особено на критиците, които смятат, че (и) в този албум няма нищо ново, че песните са клишета, че старите разбойници го карат на рутина и със силата на инерцията и т. н.

Е, за AC/DC винаги се намира кой да го казва поне от 30 години насам. Но ако това беше вярно, публиката (най-верният барометър – ето ви истинско клише), щеше да го е усетила и да е изоставила групата. Нека отсега се обзаложим, че предстоящото турне ще е разпродадено и обратният път от върха отново няма да се състои.

Чисто и просто, 15-ият международно издаден студиен албум на AC/DC и общо 16-и с "австралийските“, съдържа 11 ударни дози high voltage rock 'n' roll. Единадесет ударни инжекции адреналин, ако щете. Няма преструвки, няма заигравки. Кратко и ясно, всяка песен в рамките на около 3 минути. Rock 'n' Roll Train-ът не излиза и на милиметър от пътя, който сам си е пробил.

Някои от парчетата, разбира се, са "по-ударни“ и по-хитови. Първите две, например. Но всяко eдно те кара да заебеш всичко, да грабнеш истинска или въображаема китара, да нахлупиш шапката и, за ужас на жена ти/мъжа ти/даскалката/шефа, да обикаляш с патешката походка на Чък Бери и Ангъс двора/хола/класната стая/офиса.

И отново всичко е толкова концентрирано и безкомпромисно, че само след минута от стартовото 'Rock or Bust'...

Hey yeah
Are you ready
We be a good time band
We play across the land
Shootin' out tonight
Gonna keep you up alright
You hear the guitar sound
Playin' nice and loud
Rock you to your knees
Gonna make your destiny
In rock we trust, it's rock or bust
In rock we trust, it's rock or bust

...вече имаме всичко, което сме чакали и сме били сигурни, че ще имаме – емблематичен риф на Ангъс, ритъмът, който кара и ангелите да тактуват, любимият ни режеш звук от гърлото на Брайън, непретенциозен и искрен текст, разпръскващ духа и идеята на чистия рок, припев, който ще е задълго забит в мозъка.

Плюс...нашите 11 опорни точки“.

За 'Play Ball' онзи ден известен радиоводещ каза: "Копеле, слушам я над 20 пъти поред и откачам от кеф“.

Ами да, това е най-важното за AC/DC – не искаш и не можеш да спреш да ги слушаш, да ги пееш, с часове да тропаш с краче, да блъскаш с юмрук във въздуха, да тресеш глава. Пичовете са толкова добри в това, което правят, че и "посредствените“ им песни са много добри. И хем парчетата си приличат, хем не си. Някой друг може ли го, при това – 40 години?!

Колкото до голямата промяна в състава – с ритъм китарата Стиви се справя безпроблемно в ролята на тежко болния си чичо Малкълм. Това обаче едва ли е изненада, тъй като музиката на AC/DC отдавна е в кръвта на Стиви. Между другото, той е само с година и половина по-млад от Ангъс. \

За предстоящия Rock or Bust World Tour може да се наложи и още една промяна, тъй като напоследък барабанистът Фил Ръд се забърка в големи каши и има проблеми с правосъдието в Нова Зеландия. Но бандит или не (което съдът ще решава), работата на Ръд по албума е забележителна. Колегите му пък със сигурност могат за направят точния избор, ако се наложи. Все пак, навремето беше намерен абсолютно достоен заместник на харизматичния и неповторим Бон Скот (!), а сега и на Малкълм.

За грабващия ритъм на новия албум огромен принос има и басистът Клиф Уилямс. За 37 г. в бандата той "Въпреки че никога не е бил на първа линия, просто е мега, мега, мега добър“, както заяви неотдавна в интервю Александър Обретенов от D2.

Ангъс няма какво да го коментираме – той си е бог, а на един от най-симпатичните хора на света - Брайън Джонсън, можем да благодарим, че намери енергия и не се оттегли преди няколко години, както си беше наумил.

Мнозина вече са си свалили албума, други са побързали да си купят оригиналния продукт с революционната обложка и чудесната книжка, в която, освен всичко друго, срещаме няколко пъти името на незабравимия Бон и посвещение към Малкълм "без когото това би било невъзможно“.

Всеки ще даде своята оценка, но според мен феновете и този път няма да се тръшкат, че албуми-шедьоври като 'Let There Be Rock' или 'Back in Black' вече едва ли ще бъдат създадени. За тях сто пъти по-важно е, че за 40 години не са били подведени ли излъгани от любимците си и получават нещо много по-силно и от най-силния наркотик.

Така че -  LISTEN!

* В Австралия албумът излезе на 28 ноември.
** Точно както и 'Black Ice' (2008) - записан в The Warehouse Studio във Ванкувър, продуциран от Брендън О'Брайън, издаден от Columbia.