Знаете добре кои две неща вълнуват най-силно коравите скандинавски сърца на зверовете MARDUK – любовта към Дявола (плюс неговия легион демони) и особената симпатия към Вермахта и неговия кървав път из европейските земи. В пълно съответствие с тези очевидни пристрастия, албумите им обикновено са или изцяло диаболични (спомнете си за 'Nightwing' или значително по-скорошния 'Wormwood') или хармонична смес от двете (чуй отново 'La Grande Danse Macabre' или 'World Funeral').

'Frontschwein' пък е едва второто им чисто военно издание, ясно продължение на издадения преди 4 лета малък (но зъл!) 'Iron Dawn', както и отличен пример за това, че с годините MARDUK нито свалят темпото, нито звучат уморени, постни и стари. В рамките на задължително касапските и оставящи без дъх блек метъл препускания, шведите успяват да са разнообразни, на места – почти изненадващи, но винаги – тежки, бронирани, стабилни и внушителни като Tiger II на път към Източния фронт.

Встрани от сравнително стандартното жужене на 'Afrika' и 'Falaise: Cauldron of Blood' (което неминуемо ще ви напомни и на първите неща на MARDUK, и на всякакви архивни норвежки и шведски блек класики), албумът предлага бързо запомнящи се, потенциално хитови за маниаците неща като 'The Blond Beast' (обърнете внимание на нестандартния ритъм!) и 'Doomsday Elite' (тук пък забележете китарните теми).

Силата на 'Frontschwein' без съмнение е в по-бавните парчета, където има повече динамика, а гласът на Mortuus още по-отчетливо разказва за кръвта, огъня и стоманата по полетата на Русия и Украйна. Жестокото (във всеки един смисъл на думата) '503' например е посветено на панцер батальона s.Pz.Abt. 503, а 'Nebelwerfer' е особена любовна песен за известната немска гаубица.

Продукцията е безупречна, атмосферата – наситена със семпли от речи и апокалиптични оръдейни залпове, а оформлението на диска и плочата – пипнато и одобрено от основния човек Morgan.

Краят пък е очаквано тоталитарен – трета част на развиващата се през времето тема за разрушаването на Варшава (предните две композиции бяха в 'Plague Angel' и 'Iron Dawn'). 

'Warschau III Necropolis' изобщо не е метъл парче, а поредната колаборация между MARDUK и индустриалците ARDITI , затова се отличава с маршов ритъм, потискащ ембиънт, болно изкривени вокали и шум.

Няма да чуете тази музика по History Chanel, а не би било лошо!