Лесно е да изпаднеш в режим на бълване на клишета, когато пишеш за група като NAPALM DEATH.  Все пак самата екстремност в музиката едва ли не започва с тях през 80-те, а три десетилетия по-късно те са все така в авангарда на това движение. Което е парадоксално. В настоящия, 15-и по ред студиен албум на групата от Бирмингам, озаглавен 'Apex Predator – Easy Meat', като че ли на повърхността изплуват причините това да е така.

Екстремността при NAPALM DEATH не идва от стремежа им да спечелят някаква своеобразна метъл надпревара във въоръжаването. При тях не става въпрос само за това да си максимално бърз, тежък и шумен. Екстремността на NAPALM DEATH не е самоцел, а изразно средство. Tъй като са си поставили за цел да рисуват кошмари, то се оказва особено подходящо.

Да, основата на албума е типичната за групата смес от пуснати в блендъра първичен хардкор-пънк и дет метъл – ударни откоси грайндкор, които те повличат като лавина с интензивността си. В 'Apex Predator – Easy Meat' обаче на показ са извадени нишките музикален авангардизъм в ДНК-то на групата.

Вземи например едноименното откриващо... нещо (което принципно бих нарекъл 'интро', ако не беше едно от най-дългите парчета в албума) – грегориански напеви, преминаващи в извратено съскане и стонове на фона на ембиънт звуци като от кланица в ада. Това продължава по-дълго, отколкото реално е комфортно да го слушаш – и точно това е целта – за да отвори  портите за 'Smash a Single Digit'.

Това би било типичното за NAPALM DEATH парче, ако зверският рев на Барни Грийнуей на моменти не бе разсичан с почти чисти вокали. Подобни изблици придават още по-силно усещане за нестабилност на музиката, която сякаш танцува на прага на лудостта.

'Dear Slum Landlord' започва със зловеща, почти мелодична китарна линия, над която няколко пласта вокали звучат като призрачен хор – преди да бъде разбита от насечени рифове и истерични крясъци. 'Hierarchies' на свой ред е може би най-близкото до праволинейния метъл, което NAPALM DEATH някога са правили.

Има дори кратко соло. От друга страна – гореспоменатите хорови вокали се връщат в припева и завличат песента в съвсем друга посока. Затварящата 'Adversarial – Copulating Snakes' постепенно разгражда грайнд канонадата до настроението от откриващия трак – този път реещо се над прегазващи среднотемпови дет метъл рифове.

Всичко това е доста първично, но затова пък съвсем автентично звучащо. Изкуство заради самото изкуство – каквито винаги са били намеренията на NAPALM DEATH. Точно затова те са лидери, а не последователи.