VENOM са все още тук и продължават напред като стар боен кон, който се сражаваше по вражеските полета още в началото на 80-те на миналия век. Тогава групата беше позната на широките маси като най-големия генератор на шум на планетата, много преди да има траш или дет метъл. Времето и трудностите не сломиха устрема и отдадеността към старата школа на КРОНОС - техния фронтмен, лидер и единствен оцелял през годините член от класическата формация.

Сега когато РЕЙДЖ и ДАНТЕ вече са утвърдени имена в състава и някак по-стабилно стоят на местата, които ние винаги ще свързваме с оригиналните хора на тях - МАНТАС и АБАДОН, VENOM изглежда изпитват удоволствие от общата си работа и затова така самоуверено атакуват с новия си албум - 'From The Very Depths'.

Очевидно той няма да намери място там горе при 'Welcome To Hell' (1981), 'Black Metal' (1982) и 'At War With Satan' (1984), но с вдъхновените от пънк епохата метъл бийтове и рифове в комбинация с авторитетното присъствие на КРОНОС на командната позиция, VENOM както винаги остават верни на грубото си отношение.

В музикален план този албум е доста по-различен както от последните, които бяха предимно в средно темпо, така и от първите неща в дискографията им. Сега сме гости на територията, която бандата обитаваше в края на 80-те и началото на 90-те на миналия век. Тогава VENOM тръгнаха в една по-динамична, по-пънкарска посока, но по ирония на съдбата заглавието на албума (класическата интродукция “Ladies and gentlemen, from the very depths of hell… VENOM!”) реферира към по-ранни времена, а дори двете най-добри парчета в него - 'The Death Of Rock’n’Roll' и 'Long Haired Punks' са толкова далече от духа на тази класическа епоха, колкото въобще е възможно да бъдат.

И така… Омекнаха ли VENOM? Не.
Компрометираха ли звука си? Не.
Продадоха ли се? Не, мамка му, не са.

Трябва да уважаваме това. Въпреки че 'From The Very Depths' едва ли ще предизвика буря от емоции в континентална Европа, а отзвукът му в Обединеното Кралство ще бъде по-скоро минимален, важното е, че този диск ще даде причина на VENOM да завърти още един цикъл от концерти.

Тогава няма да има значение кой от нас харесва и кой не харесва новия леко кръст пънк метъл материал, защото рано или късно те ще изсвирят и онези химни, заради които всички в залата ще са щастливи. На този етап едва ли можем да искаме нещо повече от това.