Без предварителен шум, през октомври BLIND GUARDIAN обявиха, че са готови с десетия си албум, който да очакваме на 30 януари. После месеците течаха, излезе сингълът 'Twilight of the Gods', но нямаше шумна кампания за албума. И когато най-сетне се появи преди няколко седмици, ни хвана тотално неподготвени за целия музикален пир, който германците са събрали под името 'Beyond the Red Mirror'.

Обичам BLIND GUARDIAN от 1993, когато ги чух за пръв път. И казвам това единствено защото познавам много стари фенове на групата и чух шокираните коментари на повечето от тях, когато за пръв път завъртяха албума. Някак трудно осмисляш тези над 60 минути музика, ако стоиш вторачен в миналото на бандата. На която и да е банда, всъщност. Защото в 'Beyond the Red Mirror' BLIND GUARDIAN са напластили толкова музика, че от първата ти среща с нея може да ти се завие свят. Все едно да попаднеш в голяма галерия, пълна с великолепни произведения на изкуството и да искаш да ги попиеш, като минеш за един час през тях, без да се вгледаш в детайлите им.

Слушаш албума и постоянно се блъскаш в поредния масив от музика, не от песен до песен, а от част до част на всяко от парчетата. В 'Beyond the Red Mirror' няма "песни" в общоприетия за хеви метъла смисъл. Няма повтаряеми рифове, няма игриви мелодии, които да текат през цялата песен, няма закачливи припеви. Няма радио хитове.

И някъде към средата на 'At the Edge of Time' ме осени, че всъщност албумът е записван не като съвременен метъл запис, а като симфонично произведение. Не, оркестрациите не са доминиращи, не ръководят албума нито двата класически оркестъра, нито трите хора, с които BLIND GUARDIAN са работили. Самите песни са изградени от множество музикални части, които се преплитат и надстрояват, за да оформят монолитното тяло на всяка една от тях. Когато стигнеш до този извод, преставаш да търсиш директното въздействие и се оставяш красотата на албума да те потопи в себе си и да яхнеш всяка нишка от пищната му цялост.

Докато много хеви метъл групи се затварят с месеци и към музиката си нагаждат оркестрации, които просто повтарят линията на китарите, BLIND GUARDIAN са създали гигантски музикален опус и то съвсем естествено.

Лесно можеш да си представиш, че 'Beyond the Red Mirror' е роден без излишно напрежение, албумът е логичното израстване на четиримата като музиканти и ти показва къде са Blind Guardian в момента по пътя си като творци.

Има и още нещо, което прави 'Beyond the Red Mirror' великолепен. BLIND GUARDIAN са се обърнали към историята от може би любимия на повечето техни фенове (включвам и себе си) 'Imaginations from the Other Side' и продължават от там, където спряха преди цели 20 години. Недей да търсиш музикални паралели, защото връзката е в концепцията и текстовете. Историята отново разказва за свeтовете на фантастиката на приказките, за връзките между тях, които са се рушили с времето и сега е останала само една - червеното огледало, което трябва да бъде намерено на всяка цена.

И музикалният фон е повече от прекрасен. Песните носят онзи така разпознаваем почерк на BLIND GUARDIAN, със задъхани скоростни части, мелодични пасажи, яростни китари, епични изригвания и хорове, като на моменти напомнят и дебюта на 'Demons & Wizards', а Ханзи пее все така вдъхновяващо.

Няма никакво съмнение, BLIND GUARDIAN са най-голямата група на съвременната фентъзи метъл сцена, а 'Beyond the Red Mirror' е великолепен албум. Албум, който изисква и дава много. Затова го слушай и не се опитвай да куфееш.