Всичко е добре, когато свършва добре. А наистина е приятно поводът пак да говорим за LAMB OF GOD да е силен нов албум, а не е драмата, през която групата мина покрай ареста, обвинението и делото срещу вокалиста Ранди Блайт в Чехия. 

 

В 'VII: Sturm und Drang' става дума за тези събития толкова, колкото в '...And Justice for All' на Metallica за смъртта на Клиф Бъртън – дори и всички да усещаме, че е за това, реално не е така. Атмосферата на новото творение на групата от Ричмънд, Вирджиния, и темите, които засягат текстовите в него, определено са повлияни от преживяното – но в същото време явно бягат от буквализмите. Не това обаче прави албума силен.

 

В песни като отварящата 'Still Echoes', 'Erase This' и 'Delusion Pandemic' всичко е познатото бясно препускане на преплитащите се рифове на Уили Адлър и Марк Мортън около поддържащите безкомпромисно бързо темпо барабани на Крис Адлър – а върху това Блайт бълва типичните си гърлени ревове. '512' – песента, чийто текст е най-близо до това да бръкне с пръст в чешката рана – на свой ред жертва бързината в полза на призрачна атмосфера, от която избликва гигантски груув риф заедно с по-високи и драматични вокали. Най-хващащият припев в албума. 

 

С малко помощ от приятели LAMB OF GOD правят и две стъпки встрани от типичното си звучене. Гост-вокалите на Чино Морено от Deftones в 'Embers' са като песен в песента – и черешката върху тортата в една от и без това най-силните парчета в албума. В 'Torches' пък накиснатите в ривърб вокали на Грег Пукиато от The Dillinger Escape Plan допринасят за натрупване на напрежение в градиращата от пост-апокалиптична пустош до канонада от тежки рифиве композиция, която затваря албума.

 

Но голямото разбиване на собствения си шаблон групата прави съвсем сама. Това е 'Overlord', която е най-близкото до балада (правилно четеш), което LAMB OF GOD са правили досега, а Блайт за първи път залага на изцяло чисти вокали. И не само заради абсолютната траш-груув касапница по средата на песента тя пак успява да звучи съвсем на място в контекста на албума. Просто е направена както трябва.

 

И това не важи само за тази песен. LAMB OF GOD отдавана не са звучали толкова уверени, съсредоточени и вдъхновени. Затова и плъзгането между комфортната им зона и креативните рискове се получава – а това на свой ред прави 'VII: Sturm und Drang' наистина интересен за слушане. Фридрих Ницше явно е прав за това, което не ни убива.