"We are "Motorhead and we play Rock'n'Roll!" - емблематичната реплика на Леми, с която почти без изключения открива сета. Е... таквоз... не е съвсем вярно вече. От доста време MOTORHEAD не просто свирят рокендрол, не просто олицетворяват рокендрол, те СА рокендрол. И 'Bad Magic' е поредният албум, с който подчертават това.

 

Изненади в албума няма. Леми, Фил и Мики не ги търсят, ние не ги и искаме. Получаваме точно това, което очакваме, когато видим Snaggletooth да се усмихва чаровно от обложката - як ритник в ташаците, облаци алкохолни изпарения и жалните вопли на съседите, които остават нечути, понеже "Of course it's loud. It's me in it!", както казва Леми. Темпото е сравнително умерено, ако го сравняваме със 'Sacrifice' или 'In the Name of Tragedy', да речем, но пък за сметка на това парчетата заобикалят главния мозък и задействат директно вратове и крака, така че забравете да държите пълна чаша с алкохол, докато слушате 'Bad Magic' - ще разпределите съдържанието във вратовете на другарчетата. 

 

Първите стържещи думи, които Леми изстрелва са "Victory or Die" и после следва яка тупалка. Камерън Уеб, който вече е продуцирал толкова албуми на групата, че може би следва да го броим за постоянен член, не се е разсейвал с fade-out ефекти - едно парче спира да пердаши, веднага започва следващото.

 

Няма време за паузи и лирически отклонения - 'Victory or Die' свършва с трясък и половин секунда по-късно вече трещи 'Thunder & Lightning'. Така се редят всички песни от абума - няма смисъл от спирачки, когато караме на шеста предвка. Леко изключение прави 'Till the End', баладата, която успява да е кротка за около куплет време, после Фил прави нагледна демонстрация защо съществуват китари на този свят.

 

Композициите предлагат красиво минималистично разнообразие - увичат те в инерцията си и точно, когато очакваш същия риф да се повтори пак, мелодията поема в друга посока. Страхотна комбинация между добре познатото и неочакваното. А като споменах мелодия, следва да спомена и ритъма - не знам колко хора си дават сметка колко точно велик барабанист е Мики Дий - тупалките му вдъхват живот на парчетата наравно с Леми и Фил.

И пак опираме до величието на MOTORHEAD - трима души в точното време, на точното място, намерили призванието си. ...А кавърът на 'Sympathy for the Devil' доказва максимата, че когато Леми направи кавър на твоя песен, тя вече не е твоя песен.

 

Песни заслужаващи внимание: всички. Песни, които ми харесаха с йота повече от останалите (към днес на обяд): 'Thunder & Lightning', 'The Devil','Electricity', 'Evil Eye', 'Choking On Your Screams', 'Sympathy for the Devil'. 

 

В заключение - Snaggletooth от години вече е собствен печат за качество и няма изгледи това да се промени. Всеки, който търси истински нерафиниран рокендрол, ще го намери в 'Bad Magic'.

 

(Оценка 5.75)