- Щото лющиш мазилката с чело, всичко е оклепано в кръв и съм адски сигурен, че тия зъби по пода не са моите...

- Ами, копеле, скивай ми слушалките в ушите!

 

Мхм, SLAYER са пуснали n-тата си касапница. Разни съседи, захаросани от разнообразни риалити-формати ми се изредиха, влачейки се на кървящи колене, да молят за милост. Сладурчета, SLAYER не са група, SLAYER са религия и не се занимават с милости. 

 

Албумът започва кротко по слейърски, дамек с комбинация от рифове, които те карат да сграбчиш огражденията на стадиона и да опънеш рамене и гръб, за да си разчистиш място. Въпрос на добри обноски, реално - всички наоколо са наясно, че ей сега ще стане страшно. 

 

И, о, шок, става страшно. Първият шамар е едноименният 'Repentless'. После наказват 'Take Control', 'Vices', 'Cast The First Stone' и тъ-нъ, SLAYER мачкат по пътя, който сами са си отъпкали - няма изненади, няма милост - само трамбоване на глави. Машината смила всичко живо, живяло, минало покрай живота, и чат-пат съществуващо - никой не е пожален.

 

Като споменах "машина" със смесени чувства трябва да призная, че на ДЖЕФ и ДЕЙВ са намерени достойни заместници - ГАРИ и ПОЛ вършат прекрасна работа и не съм сигурен как трябва да се чувствам по този повод, но имаме 42 минути прясно и неподправено клане, така че нещата трябва да са ОК, нали?

 

Откъм музика нещата са както се очаква от марката SLAYER - няма лигни, няма лирични отклонения, има само яко мор. КЕРИ така и не е схванал що е то не-бруталност, а гласът на ТОМ не е мръднал и йота от любимият ти албум (а ако не са ти любими всички албуми, ти се задава кофти коледа, само казвам)

 

В обобщение - нищо: SLAYER не се обобщават. Оценка 666, щото си падам по изненадите }:->