AMORPHIS - 'Under The Red Cloud' (2015)
25 Септември 2015Колкото и голям фен да съм на AMORPHIS, няма какво да си кривя душата и да разправям колко са велики предишните им два албума – 'The Beginning of Times' и 'Circle'.
'The Beginning of Times' беше сравнително сносен, макар че бледнееше след шедьовъра 'Skyforger'. 'Circle' пък беше разхвърлян и разочароващ, особено предвид големите очаквания, възложени на продуцента Питър Тетгрен.
В дългосрочна перспектива и двата не изпъкват с кой знае какво, освен с тук-там някоя страхотна песен и факта, че във втория Томи Йоутсен вкара блек метъл вокали.
Обективно погледнато, няма група, която да издава постоянно великолепни албуми, така че се научих да не тръгвам с голямата кошница, за да си спестя разочарованията. Все пак се надявах, че ако не нещо радикално ново, поне ще чуем нещо по-добро.
'Under The Red Cloud' далеч надмина очакванията, които, както вече споменах, не бяха свръх високи, и е безспорно изключително приятна изненада. В него получаваме още от по-добрите моменти от предишните два албума, но получаваме и великолепен тежък албум, с доста прогресивни елементи и неочаквани или по-скоро позабравени стари AMORPHIS прелести от епохата на 'Elegy' и 'Tuonela'.
Първият намек за това какво предстои ми стовари на главата още на 25 юни в ранния следобед, когато финландското Radio Rock пусна сингъла 'Death Of A King'. Интрото на ситар моментално ми напомни на 'Greed' от 'Tuonela'. Взех си голямата кошница и поех към представянето на албума пред журналисти в Suomenlinnan Studios на един от островите на архипелага на Хелзинки.
Първото ми впечатление от 'Under The Red Cloud' беше, че това е наистина великолепен албум – със сигурност най-доброто от 'Skyforger' насам, който по всеобщо мнение е най-доброто досега от вече 10-годишната ера с Томи Йоутсен.
След последната нота от 'White Night' трийсетината журналисти от различни краища на света, сгъчкани на дивана и столовете в едно от помещенията на студиото, мълчаха потресено, а продуцентът Йенс Богрен (работил с величия като Opeth и Paradise Lost) седеше до вратата в ъгъла и гледаше притеснено. После започнаха ръкоплясканията и Йенс видимо си отдъхна. Имайки предвид колко сериозно е поработил върху този албум, вълнението му беше разбираемо.
Още след първото слушане се откроиха 'Sacrifice' – като най-скучната и предвидима песен в албума, която съвсем очаквано е сингъл за радио-употреба, че даже и с клип, и 'Enemy At The Gates' – като мой личен фаворит.
Хипнотичното начало, ситарът, флейтата и изобщо цялостното й звучене силно напомнят на 'Tuonela' (един от любимите ми AMORPHIS албуми). За разлика от този албум, обаче, в 'Enemy At The Gates' има и една особена епика, основно благодарение на удивителните вокали на Томи Йоутсен, който ту пее сладко като ангел, ту ръмжи и съска като Сатаната.
Сред като цяло забележителните песни в 'Under The Red Cloud', също така изпъкват 'The Skull' – единствената композиция на Томи Койвусаари в обикновеното издание на албума и 'White Night'.
Първата е една от по-прогресарските и комплексни песни в албума с изключително запомнящо се лиричното пиано отклонение към средата на песента, което прекъсва толкова рязко, колкото е и започнало, и преминава в брутален рев.
'White Night', с която завършва обикновеното издание на 'Under The Red Cloud', пък е още една от онези особени песни в албума, от които струи хипноза. Тя започва с ефирните вокали на Алеа Станбридж (Trees Of Eternity) и изригва в бруталния рев на Томи Йоутсен, придружен от цитрата. Чистият припев е подплатен от мощния саунд на останалите членове на групата, а солото е почти омагьосващо.
Струва си да бъдат споменати и веселяшко-кръчмарското 'Tree Of Ages' с келтските флейти на Кригел Гланцман от Eluveitie (гостува и в 'The Four Wise Ones' и 'Death Of A King' и в бонуса към японското издание – 'The Wind') и 'Bad Blood' със силно запомнящия се припев.
Скритото съкровище в 'Under The Red Cloud' е вторият бонус трак в диджипак изданието - 'Winter's Sleep'. Вълшебният дует между гласа на Томи Йоутсен и китарата на Еса, създават сладко-меланхолично усещане, подсилено от клавирите на Сантери Калио, които странно напомнят на работата на Каспер Мортенсон в първите албуми на AMORPHIS и напоследък в 'Barren Earth'. Комбинацията между въпросните клавири, вокалите и китарата пък е просто удивителна.
Другата тайна прелест е бонус тракът в японското издание на албума – 'The Wind', започващо с флейти а-ла Jethro Tull, изсвирени от Кригел Гланцман и преминава в прогресивно седемдесетарско пиршество за ушите със смазващи китарно и клавирно соло.
Като цяло 'Under The Red Cloud' е изключително монолитен и силен албум и песните в него варират от много добри до великолепни. Пълнеж практически няма. Дори бонус траковете, които обикновено са леко изнасилена работа с благородната цел да измъкнат повече пари от феновете, са достатъчно качествени, за да бъдат пълноправно включени в обикновеното издание.
Оценка: Шест на релси
Източник: RadioTangra.com
Новини
- Предколедно издание на 'ПРИШЪЛЕЦЪТ 2112' на ВАСКО РАЙКОВ в 16:00
- Днес в екстремния 'ТАНГРА МЕТЪЛ ШОК' на ВАСИЛ ВЪРБАНОВ от 14:00
- Две силни нови песни влизат във ВАШАТА рок класация ТАНГРА ТОП 40
- Тангра интервю - ЖАН МАР разказва за предстоящия си първи албум
- ДНЕС в предаването 'РОКЕНДРОЛ' на МОНИ ПАНЧЕВ от 16:00
реклама
Tangra Top 40
- 1The Emptiness Machine
LINKIN PARK - 2A Fragile Thing
THE CURE - 3100 зъба
ONE DAY LESS - 4Без път в мрака
THE NIGHTWATCH - 5Halo
JEAN MAR