Е, с това току-що се свърши. ODD CREW превъртяха играта. 'Mark These Words' е продуциран от Даниел Бергстрандт и смесен от Джейсън Сюкоф – хора, чиито визитки изглеждат като списък с най-слушаните от всяко метъл хлапе албуми от последните 15 години. В този албум всичко е така, както си чувал един куп хора да ти обясняват, че трябва да бъде (и че не е можело да стане за тях, защото, зла съдба, родени са тук*). Той е краят. Нивото е изравнено, технически оправдания няма и единственото, което остава е самите песни да могат да стоят на два крака.

 

Тези в 'Mark These Words' определено успяват. Вече би трябвало да ти е ясно, че всеки албум на ODD CREW е белязан от чисто стилова концепция – от южняшкия полъх в 'We Are What We Are' (2008) до натисналия педала на газта метъл в 'Beyond the Shell' (2012).

 

Още отварящата едноименна песен намеква, че в 'Mark These Words' основното нещо ще е динамиката. От вокалите, залагащи на NWOAHM номера с доброто и лошото ченге в припевите и куплетите, изригващите на талази рифове, или фактът, че куплетите на парчетата рядко са еднакви, а обикновено са разчупени огледални версии едни на други, музиката тук въобще не се заседява на едно място.

 

Същата динамика се проявява и на ниво албум в разнообразието между 11-те песни. Бавната и мрачна полу-балада 'Shapes in Grey' е оградена от двете страни от  надъхващо химновата 'The More in Me' и тоталната касапница 'Bury the Sorrow'.

 

Освен динамичен, това е и – извинявам се за сухарската дума – най-оптимизираният албум на ODD CREW. Аранжиментите са стегнати до максимална ефективност, а парчетата са сбити в три-четири минути, за които ти дават същия брой поводи да си увредиш врата от куфеене, колкото и двойно по-дългите композиции в предишния албум. Това е смисълът да работиш с хора с опит. А с този албум същият опит стъпва и на българска земя – нещо, от което полза имаме всички.

 

* Защото явно това да си роден примерно в Ню Орлиънс ти предоставя даром куп житейски предимства, ебати.