BROND е стара английска дума за меч или сабя. Brond са четирима юнаци от софийския рок-ен-всичко ъндърграунд, които обичат мат рок, обичат слъдж, обичат пънк и най-вече обичат и могат да свирят. И да викат. Brond е страшният звяр, който ти яде нощем чорапите и те кара да ходиш с различни цветове, BROND ти чупи зъбите на гребенчето и те прави рошав пред хората. BROND те прави пънкар по неволя. Brond ти сипва силно бренди в безкофеиновото кафе и ти ръга телешка кайма в соевине кюфтенца. BROND може да вкара вегетарианец в пътя на месоядното. Brond реже дебели рифови пържоли от теб с меча през кръста и те кара да си пукаш прешлените по концертите им.

 

Концертите. Ето там е истинският звяр BROND. Четиримата са като торнадо на сцената. Вили и Пеши коват ту рифове, ту пилежи, а зад тях Максим така напуква барабаните, че понякога имам чувството, че ще ги подкара право в публиката. И пак няма да уцели басистът Олег, който е като топче във флипер машина. И през цялото това време и четиримата късат гласни струни. Без това и грам да се отразява на прецизността на свиренето им.

 

Четирите парчета от 'Feint' ти се нахвърлят яростно, като изпълват стаята (и главата ти) със звук, докато се опитват да ти отхапят ушите. Надъхани, на приливи, песните обаче са много повече от наперени и невъздържани мат/пънк/шизо рок. И са еднакъв кеф и на запис, и на концерт. И имам само една едничка забележка - най-дългата и почти прогресарски разчупена Atlantic Empress звучи по-яко на живо, отколкото в диска. А иначе положението във Feint на BROND си е ебало меча.