В 'Blackstar' обаче липсва думата „отчаяние“. Дори когато повтаря „I'm dying too“ в прекрасната 'Dollar Days', гласът на БОУИ прелива от тиха меланхолия, но в него няма никакво самосъжаление или хленч. Такъв е последният албум на един от най-великите в съвременното изкуство – странно, тъмно и красиво съждение за последната крачка преди навлизането във великата мистерия, наречена смърт.

 

И ако има един албум тази година, който без притеснение можем да наречем откровен, то това е именно 'Blackstar'. Ясното осъзнаване на близкия край е изчистило всичко ненужно в концепцията на БОУИ и дългогодишната му дясна ръка Тони Висконти, превръщайки седемте композиции в един особен електронен реквием, счупен и пренареден джаз наратив, поп парчета с повече мрак и дълбочина от Марианската падина. Преднамерено различен от предшественика си  'The Next Day', 'Blackstar' е изключително подреден и модерен като звук, вглъбен и авангарден като концепция, но едновременно с това – лесен за слушане и дори още по-лесен за харесване. 

 

И въпреки че в центъра на всичко е все така експресивният му глас и вокалните хармонии (чуй ги внимателно 'Blackstar' и 'Lazarus'), за постигане на многопластов и богат звук БОУИ се е обградил с цял джаз бенд (плюс Джеймс Мърфи от LCD Soundsystem), а за вдъхновение е посегнал към „Портокал с часовников механизъм“, лондонския гей сленг и една пиеса от 17 век. Но въпреки всички външни фактори, 'Blackstar' звучи много лично – не като абстрактен наратив, а като сборник разкази за последните дни на един необикновен живот.  

 

Тук ще откриете бавна електроника, трип хоп, джаз (саксофон партиите на Дони МакКаслин са просто прелестни), рок сайкъделия (на моменти едноименното 'Blackstar' звучи като извадено от от първите два албума на King Crimson) и дори хип хоп (точно така – хип хоп). Трудно можем да си представим нещо по-авангардно от ''Tis a Pity She Was a Whore' или 'Girl Loves Me' – разчупени и свободни композиции, които са тук сякаш за да подчертаят колко свободен от ограниченията на индустрията и очакванията на феновете беше музикалният хамелеон БОУИ до последния си миг.

 

Гръбнакът на 'Blackstar' е оформен от елегичното 'Lazarus' и баладичното 'Dollar Days' (без съмнение най-достъпните парчета от седемте), но особено впечатление прави и финалното 'I Can't Give Everything Away', което звучи почти ведро, независимо че започва с думите „I know something's very wrong“. 

 

За 'Blackstar' може да се пише много, да се анализира, спекулира и изследва всяка нота, дума и символ в него, но можем да бъдем и пределно кратки – БОУИ ни напусна с един истински смел и странен албум, който е и красивото отражение на собствената му легендарна личност.