Подобно на своите колеги и приятели Septicflesh и Acherontas, вместо да градят репутация на намусени блек метъл пуристи, с годините ROTTING CHRIST стават все по-отворени към експеримента, към добавянето на нови и нови звуци в иначе все така окултно натоварената концепция.

 

В този смисъл, 'Rituals' е почти като документална поредица по Discovery Channel – пътуване от Близкия Изток до Гърция и от Индия до мъгливия Албион, в търсене на най-мракобесните местни ритуали, посветени на плеяда езически богове и най-симпатичния антигерой след Дарт Вейдър – носителя на светлината Луцифер. Саундът е изгладен до последния детайл – балансиран и плътен като вокалите и ритъм секцията са изкарани на преден план, а на китарите е отредена по-скоро поддържаща роля.

 

Вдъхновението идва както от Демис Русос и Вангелис ('The Four Horsemen' ползва семпъл от композицията на Aphrodite's Child със същото име), така от Уилям Блейк (негови стихове звучат във 'For A Voice Like Thunder'), Шарл Бодлер (в 'Les Litanies de Satan', разбира се) и древния арамейски език, говорен по Светите земи по времето на Иисус (чуй го в 'Ze Nigmar').

Изобщо, 'Rituals' е толкова мощен и наситен със звуци и вдъхновение от цялото земно кълбо, че спокойно би допаднал както на фенове на Septicflesh, така и на почитатели на Dead Can Dance.

 

В известен смисъл, ROTTING CHRIST дори са прекалили с амбициозността и желанието всяко парче да бъде епично и многопластово, издигащо се над теб с внушителността на готическа катедрала – така са направили албума изтощително наситен, лишили са го от ясни акценти и са оставили метъла на втори, дори на трети план. 

 

В крайна сметка, 'Rituals' е приятен, лесен за слушане и за най-силен ефект е добре да бъде слушан заедно с 'Aealo' и 'Κατά τον δαίμονα εαυτού', а парчетата, които с най-голямо нетърпение чакаме да прозвучат в София без съмнение са 'Ze Nigmar', 'Les Litanies de Satan' и ведическото 'Devadevam', на което възнамеряваме да ударим един танци почти като в Боливуд.