"Великолепната петорка" показа в Зимния дворец в София на 20 октомври защо я наричат така - перфектна визия и звук, невероятен професионализъм, страхотно шоу! Като истинска машина на времето Duran Duran ни върнаха в 80-те и 90-те години с такава лекота, каквато за много техни съвременници е недостижима, а други никога не са я имали.

В 21:20, когато шестхилядната публика ставаше все по-нетърпелива след продължилото повече от час очакване, светлините угаснаха и Джон Тейлър (бас), Саймън Ле Бон (вокали), Ник Роудс (клавишни), Дом Браун на мястото на Анди Тейлър (китара) и Роджър Тейлър (барабани) излязоха на голямата сцена, забивайки с "Hungry Like The Wolf" и осветени от огромния екран зад тях. Облечени средно между английски джентълмени (Джон Тейлър, Ник Роудс) и топ модели на ревю (Саймън Ле Бон), Duran Duran продължиха с "Planet Earth", след което Саймън произнесе на чист български "Благодаря" и "Добър вечер, София". Последваха "Union of the Snake" и "Serious/Nice", след което в цялото великолепие на "Come Undone" залата грейна от светлините на мобилни телефони, показвайки края на ерата на запалките. "What Happens Tomorrow" беше посветенa на бъдещето, криещо своите неизвестни. После имаше "Hold Back The Rain" и "Some Like It Hot".

През цялото време на концерта Саймън Ле Бон демонстрираше завидни гласови умения, вземайки с лекота и най-високите тонове, танцуваше с чар и показваше страхотна физическа форма със завъртания на 180 градуса, като в началото на "The Reflex" връхлетя на сцената с предна ножица. Публиката пя с пълен глас на "Ordinary World", която вокалистът посвети на всички миротворци, борещи се за един нормален свят. В "A View to a Kill" Джон Тейлър се представи за "Бонд, Джеймс Бонд", а Саймън Ле Бон изигра перфектно ролята. Последва "Notorious" с много фънки ритми, на която грейнаха и гост-музикантите. След това всички скачаха на "Sunrise", което беше последвано от "Careless Memories", а "Wild Boys" изригна мощно като химн на групата (отпред фенове размахваха огромен плакат/табела с надпис "Duran Duran - the wild boys in rock music"). После Duran Duran се скриха зад сцената, след като час и половина раздадоха всичко от себе си.

Не минаха и 5 минути, през които всички викаха мощно, свиркаха и пляскаха с надеждата да излязат отново - и ето, Duran Duran се появиха, изпълнявайки класическото "Girls on Film", след което Саймън Ле Бон представи поотделно всеки от групата, започвайки с бек-вокалистката Анна Рос, гост-саксофониста Саймън Уилскрофт, минавайки през Роджър Тейлър, Дом Браун, Ник Роудс (определен като "извънземен") и завършвайки с Джон Тейлър (всички пяхa "Play the fuckin' bass, John") и себе си. Последва класиката "Rio", дълбоки поклони пред публиката и край. Въпреки виковете, призоваващи за "Too Much Information", Duran Duran не се върнаха, оставяйки само незабравимото усещане за един невероятен концерт.