'A Moon Shaped Pool' е доказателство, че при RADIOHEAD всичко е под контрол, както обикновено. Верни на характерно бавното си работно темпо, те не избързаха със записите на нов материал (предният им албум 'The King of Limbs' бе издаден преди цели 5 години), но пък през това време се появиха достатъчно соло албуми, филмова музика и дори дебюта на Atoms for Peace, благодарение на които не спряхме да говорим за RADIOHEAD.

 

След малкия рекламен трик с „изчезването от Интернет“ в началото на май, те ни представиха албум, който не ни изненадва с нищо, но пък ни радва със своята лекота, непринудена красота и тиха меланхолия. Точно така, няма как да бъдем изненадани от 'A Moon Shaped Pool', най-малкото защото в него са събрани идеи и готови парчета на RADIOHEAD, които неведнъж са изпълнявани на живо, а най-старото от тях е още от времето на 'The Bends'.

Така деветият албум на една от най-важните групи на музикалното съвремие е и своеобразна ретроспекция, композициите в която ще ви напомнят както на 'The King of Limbs', така на 'Kid A' и дори на 'OK Computer'.

 

Едновременно с това, не става дума за механично нахвърляна компилация, а именно за албум на RADIOHEAD – премислен, полиран, премерен до последния детайл. Абстрактната обложка, например, е дело на добрия им приятел и чест сътрудник Стенли Донууд, който е разработвал целия дизайн в долепена до студиото плевня, слушайки как групата свири. Да, тук няма нищо случайно. Ако пък хвърлите поглед на заглавия на песните, ще забележите, че подредбата им е азбучна. 

 

'A Moon Shaped Pool' е събрал всичко най-важно от паралелната вселена, наречена RADIOHEAD – мрака, нервния пост пънк бас, вълнуващите пиано партии, алт рок китарите (този път са радващо много), неподражаемия, изключително емоционален глас на Том Йорк, класическите аранжименти на Джони Грийнууд, подмолно промъкващата се електроника, красивите текстове за любов, война, красота и дискриминация.

 

Няма никакво значение дали наричате това алтърнатив рок, арт рок или експериментален поп – става дума за многопластова и изключително интелигентна музика, за албум, който си пускаш отново и отново, без риск да ти писне в скоро време. Еднакво далече от преднамерено хитовата и бързо хващаща комерсиалност, както и от неразбираемия авангардизъм, 'A Moon Shaped Pool' се оказва съвсем лесен за слушане, но пък неминуемо жегващ душата албум.

 

Абсолютните ни фаворити са динамичните 'The Numbers' и 'Burn The Witch', както и подчертано меланхоличните 'True Love Waits' и 'Decks Dark'. Защото обичаме крайностите, разбира се.