Издишам тежко и съзерцавам белия лист на Word известно време. Усещането е като преди онези разговори с жена ми (здрасти, слънце!), които знам, че както и да проведа, накрая ще спя на дивана. Вариантите са следните:

Пасивно-агресивен: Имам добри новини за теб, ако си се надявал на албум, който започва, буквално, със ‘Surfacing’ на Slipknot (‘Volatile’); продължава с парче, което смесва мелодията от ‘Halo’ с рифа от ‘Love?’ на Strapping Young Lad и припев от ‘Untouchables’ на Korn (‘Beyond the Pale’); включва песен, която звучи все едно някой чете листовка за вредата от наркотиците върху рифове на Limp Bizkit (‘Triple Beam’); съдържа единствения документиран опит на някой освен Дейв Мъстейн да пее – не свири, пее – като Дейв Мъстейн (‘Heavy Lies the Crown’)… Също така продължава 75 минути, но интересното е, че докато го слушаш, ти се струва по-дълъг.

Активно-агресивен: КАКВО ВИ СТАВЕ БЕ?! ТОЗИ АЛБУМ Е ПЪЛЕН С НЕЩА, ЗА КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА СТЕ ИЗВАДИЛИ ПОУКИ ОТ ‘SUPERCHARGER’. ОНЗИ АЛБУМ ПОЧТИ ВИ ЗАТРИ КАТО ГРУПА! ЗАБРАВИХТЕ ЛИ ГО?!?!?

Примирен: Окей. Неометъл и малко повече песни отколкото трябва. Не е краят на света. Проблемът е, че много от идеите в ‘Catharsis’ са посредствени, предвидими и претоплени. Прекалено лесно е да посочиш кое на какво ти прилича – и в това се губи идентичността на MACHINE HEAD. Преди хората се бъзикаха със Skinlab, че правят същото като MACHINE HEAD с две години закъснение. Сега MACHINE HEAD претоплят идеи на Slipknot и Korn отпреди 15-20 години. Те може и да не са лоши, но са изхабени – вече си ги чувал. Нелепо е.

Оптимистичен: Като стана въпрос за възможностите на тази група, умението им да пишат добри песни все пак спасява част от албума. Заглавната песен събира на едно място пиано, чисто пеене, метъл мелодии, тежък груув и експлозивни рифове – и има заряд на химн. Въпреки тъпото си начало ‘Kaleidoscope’ е взривоопасно бързо парче с епичен мелодичен припев. ‘Screaming at the Sun’ и ‘Behind a Mask’ също си заслужават. И ако оставим настрана това, че ако с Роб Флин говорим за политика, явно ще трябва да се сбием, ‘Bastards’ е искрено, смело и бих казал сполучливо парче, в което MACHINE HEAD вкарват мотиви от келтски пънк. Което е най-интересното нещо в целия албум.

Песимистичен: Лошото е, че повечето парчета въобще не са интересни. Четири-пет можеше да ги няма и албумът щеше да е по-добър. Талантът на музикантите в групата спасява ‘Catharsis’ от катастрофата, която би бил в ръцете на по-посредствена банда. MACHINE HEAD обаче отдавна са показали, че могат да правят по-интересна музика. Което прави ‘Catharsis’ стъпка назад.

Комедиен: Това ревю си беше истински катарзис! Ба-дум-тшш!

Циничен: И беше точно толкова последователно колкото и албумът.