TFSL или Tales From The Sleeping Land е проектът на Калоян Иванов, който е всичко друго, но не и ветропоказател. Психеделична инструментална музика, която (както заглавието подсказва) разказва истории, или по-скоро рисува картини. Изразните средства са класически – в TFSL ще срещнеш достатъчно китарни сола и дълги композиции, които сякаш са излезли от задимен гараж някъде в края на 70-те. 

 

Говорим за отнесена и мелодична хардрок музика с електрически китари, но радостното в случая е, че при TFSL няма и грам от модерната „стоунър“ претенция. Всъщност, в III няма нищо модерно, и това по някакъв начин е впечатляващо свежо! 

 

Достойна за уважение е посоката на проекта TFSL, който през годините окупира собствена територия на експериментализъм и индивидуален подход както към живите изпълнения, така и към изданията си. В случая говорим за албум записан на 4-track, което само по себе си е позабравено изкуство. Топлината на звука от лентата не е някаква фантазия на бедни хипстъри – усещането е там, както и познатия шум и обем на записа. Целенасочени или не – несъвършенствата ги има, но в случая те повече допринасят с органичност и неподправеност. Именно те награждават слушащия с усещането, че слуша изгубено късче история, излязло от някой таен архив. Интимното звучене на албума е може би най-ценното нещо, което отличава III от други нови български албуми, които излязоха през последните няколко месеца. 

 

Изданието на касета – от легендарния български лейбъл Mahorka - е още един елемент, който си струва да се отбележи. Разбира се, аудиокасетите в 21 век не са тръпка за всеки, както впрочем и музиката на TFSL, но изкушените ще разберат вълнението ми да слушат нова българска музика, издадена от роден лейбъл, при това на лента. 

 

Въпреки, че се простира в рамките на само четири парчета, новото звуково пътешествие на TFSL е пълнокръвен албум с напоителна продължителност. Все пак, песен под 10 минути тук няма. Личният ми фаворит 'Ultra Sonic Boy' – атмосферична и мрачна композиция с прекрасно интро и аутро, която бегло ми напомня друг ъндърграунд шедьовър – 'Глухарчето' на THE HEADSTALL. Тези, които ме познават, ще разчетат в това сравнение огромен комплимент. А онези, които не ме познават – не приемайте думите ми на доверие: чуйте сами този албум, открийте го за себе си!