Всъщност, всичко това е напълно разбираемо. ‘Great Escape’ е амбициозен, концептуално тежък проект, който няма как да не предизвика крайни реакции. Именно те показват ясно, че основният композитор Джъстин Грийвс и CRIPPLED BLACK PHOENIX са постигнали нужното – 11-ото издание на прог/стоунър/пост рок супергрупата не е „просто поредният им албум”. То има силно присъствие, извънземна атмосфера, разкошни инструментални пасажи, отнасящи пост рок моменти и космически красиви вокални хармонии.

 

Пространствен, многослоен, подчертано прог рок, едновременно изключително монолитен и концептуален, но и адски разнообразен, това може спокойно да бъде техният ‘Animals’, колкото и смело да звучи това сравнение. Дори само след едно завъртане на винила става болезнено ясно – това наистина е най-добрият албум на CBP от ‘I, Vigilante’, а може би дори от ‘200 Tons of Bad Luck’ насам.

 

Неслучайно споменаваме PINK FLOYD – сега, повече от всякога, CBP звучат тъкмо като британските прог астронавти (чуй особено внимателно втората част на композицията ‘Great Escape’), толкова уверени, смели, способни на почти всичко позволено и непозволено в съвременния рок.

 

„Doesn’t matter what side you’re on / We all bleed the same, you know”, пее Даниел Енгхеде в едно от най-силните парчета тук – ‘Times, They Are A Raging’. Цитатът е малка, но показателна част от общата анти-военна, анти-статукво концепция, която е както остра критика на днешното общество, така и ясно обръщение към слушателите за по-малко съобразяване със силните на деня и с „ненормалното общество”.

 

Звучи абсурдно дори да се опитаме да опишем страховитата вътрешна динамика в заглавното ‘Great Escape’ (чиито две части са дълги над 20 минути!), отличното ‘Slow Motion Breakdown’ или вече споменатото ‘Times, They Are A Raging’, но едно е ясно – това е адски добър, прелестно композиран, натоварен с десетки теми и идеи, но никога прекален или скучен прогресив рок от най-високо качество (на моменти много, много силно повлиян от китарния стил и композиционните похвати на Дейвид Гилмор). И тъкмо заради това, новият CBP е всичко друго, но не и лесна музика. Дайте му шанс, слушайте внимателно – заслужава си дори повече, отколкото можете да предположите при първо запознаване.

 

И, колко удобно е, че толкова скоро ще можем да си отговорим на парещия въпрос – „Как ли звучат тези, внушителни като Хеопсовата пирамида, парчета на живо?”. Ще се видим на 11 октомври в *Mixtape 5* за наложителния отговор.