Само си помислете – той беше съдия в ТВ състезанието The Voice of Poland (и участник от неговия отбор го спечели!), стана рекламно лице на енергийния гигант Monster, беше на сцена заедно с гот рок легендите FIELDS OF THE NEPHILIM, записа доста добър албум с дарк кънтри/блус проекта си ME AND THAT MAN, започна да тренира усърдно, да ходи на йога, да се грижи за прическата и брадата си, да си купува ръчнонаправени италиански обувки, да нарича с особено задоволство себе си „хипстър”. Все неща, които не очаквате от ръководител на блек метъл група, нееднократно изправян пред полски съд за богохулство и поругаване на християнски символи. Но, както вече подчертахме, за новия НЕРГАЛ правилата значеха дори по-малко, отколкото за Адам Дарски през 2005, например.

 

Всичко това се отрази на музиката. И то по най-добрия възможен начин. Благодарение на новооткритата си свобода, НЕРГАЛ успя да вземе всичко онова, което направи BEHEMOTH важно име в европейския ъндърграунд, да изреже до голяма степен досадните дет метъл елементи от Ера II на групата (от ‘Satanica’ до ‘Evangelion’) и да представи ‘The Satanist’. Това бе не просто най-силният албум на групата, но и тяхната стъпка къв висшия ешелон във метъла. Едновременно целеустремен и праволинеен, но и достатъчно разнообразен, краен, но и доста мелодичен, в някакви си 44 минути ‘The Satanist’ беше събрал толкова окултна мощ, метъл рифове и креативност, че наистина заслужи онова Отличен (6), което получи в ревю секцията на ТАНГРА МЕГА РОК. И навсякъде другаде.

 

‘I Loved You at Your Darkest’ притесни мнозина от самото начало. Първо – заради особеното си заглавие, но и заради детските гласчета в пилотния сингъл ‘God = Dog’. Всичко това обаче беше в абсолютно съзвучие с новия живот на НЕРГАЛ, който предпочита да стряска и да предизвиква, отколкото просто да задоволява. В крайна сметка, името на албума е значително по-интересно от ‘Pandemonic Incantations’, например, а детският хор се оказа вдъхновен от адски добрата (и адски непозната) алтърнатив банда на актьора Райън Гослинг – DEAD MAN’S BONES. С други думи, НЕРГАЛ продължаваше в поставената с ‘The Satanist’ посока.

 

Трудно е да не харесате ‘I Loved You at Your Darkest’, освен ако не сте очаквали по някакъв магичен начин BEHEMOTH да се върнат към ‘Zos Kia Cultus’, например. Новият албум е адски добре изпипан, многослоен и просто перфектно записан. На практика се стреми към доказалата ефективност ударност на ‘The Satanist’ – сравнително кратки парчета с ясна, запомняща се структура и задължителен припев, и обща дължина под 50 минути.

 

Тук няма пропуски. Особено когато става дума за композиции като ‘Bartzabel’ и ‘Havohej Pantocrator’, в които леките пост пънк намигания, окултните лирики, симфо вметките и екстремните метъл моменти стоят особено добре заедно. Дори сравнително стандартни блек метъл ритници в стомаха като ‘Wolves of Siberia’ и ‘Rom 5:8’ звучат абсолютно адекватно и пасват отлично на новия НЕРГАЛ и новите BEHEMOTH.

 

Отново съвсем очаквано, ‘I Loved You at Your Darkest’ не притежава фаталното привличане на ‘The Satanist’, нито неговата абсурдна, почти поп природа. Летвата обаче бе вдигната толкова високо от самия НЕРГАЛ, че дори той не може да я прескочи просто ей-така. 

 

Тук идва и особеният момент с обосноваването на оценката на ‘I Loved You at Your Darkest’. Докато слушаме ‘We Are the Next 1000 Years’, сме убедени, че албумът заслужава поне Много добър (5), защото малко от съвременните екстремни банди са способни на подобна интензивност и отчетливост на собствения стил. Едновременно с това, сравненията с ‘The Satanist’ са неминуеми. И при тях, новият BEHEMOTH заслужава малко над Добър (4), защото несъмнено е точно това – добър, разнообразен, но не и гениален, както предшественика си.

 

Независимо коя от оценките ви допада повече, не се залъгвайте – BEHEMOTH вече заеха блек метъл трона и едва ли смятат скоро да слязат от него.