По-удивителното обаче е друго. През всички тези години, ние внимателно слушаме DEAD CAN DANCE и почтително привеждаме глави в израз на уважение както към тяхната смелост и креативност, така и към тяхното постоянство. Защото въпреки огромният ни респект към тях, ние често се опасяваме от това каква ще бъде следващата им стъпка. Притесняваме се, че годините и абсолютно естественото творческо износване ще окажат своето влияние и най-накрая ще стигнем до DEAD CAN DANCE, който ще чуем веднъж, преди да пратим в кошчето. 

 

Нищо подобно.....прочетете ЦЯЛОТО РЕВЮ