Не, вашата есен не е подходящо време единствено за меланхолични песни, които да слушате, прегърнали топлото парно вкъщи (благодаря, Топлофикация!). Винаги е добър момент да поканите малко нестандартност и плашещо мракобесие в дома и сърцето си, а новите албуми да ви гарантират точно това. Ще ни благодарите по-късно.

Вторият албум на хаотичните и тежки като живота CULT LEADER започва шумно и озъбено – в най-добрите традиции на THE DILLINGER EDCAPE PLAN и CONVERGE (все пак, записан е от КЪРТ БАЛУ). И въпреки че ‘I Am Healed’ и ‘Curse of Satisfaction’ са достатъчно добри сами по себе си, ни насочват към мисълта, че това най-вероятно ще бъде поредното хубаво, но плътно придържащо се към правилата метълкор издание тази година.

Бързо ни разубеждават – ‘To: Achlys’ и ‘A World of Joy’ преливат от тъмна атмосфера, емоционални чисти вокали и пост рок китари. Към края на албума нещата стават дори по-сериозни – едноименната композиция и финалът ‘The Broken Right Hand of God’ майсторски комбинират мачкащи рифове и отнасяща епичност, за да ни убедят, че групата наистина има какво да каже. И знае как да го направи.

THE PRODIGY – ‘No Tourists’ (2018)

От днешна гледна точка е направо смешно да си спомним колко хора очакваха THE PRODIGY да изгорят в славата на ‘The Fat of the Land’ и бързо-бързо да изчезнат като група. Те обаче остават едни от най-големите в света на денс/електронната музика, но винаги са били и нещо повече – изначално в концепцията им са заложени твърде много тъмнина и пънк, за да бъдат просто ухилени диджеи, пускащи следващата събота в Ялта.

Новият ‘No Tourists’ е суперявно продължение на ‘Invaders Must Die’ и ‘The Day Is My Enemy’, черпи с пълни шепи от богатото минало на бандата, но някак успява да не бъде просто отегчителна заемка, а точно онова, което очакваме – музика за апокалиптично парти, вокали, рифове и олдскуул бийтове, на които можем да танцуваме, но можем да правим и пого. ‘No Tourists’ хваща лесно и се слуша многократно, а как и иначе с парчета като ‘Fight Fire with Fire’, в което специални гости са злите момчета от Ho99o9.

DAUGHTERS – ‘You Won't Get What You Want’ (2018)

Едва четвъртият албум на нойз рок квартета DAUGHTERS е ужасяващ. Не в смисъл на ниско качество и лоши песни, напротив. Композициите, с които се срещаме челно тук, са отлични. Натоварени със смисъл и в текстовете, и във всеки шумов детайл от инструментала, и във всеки вик от вокалите. ‘You Won't Get What You Want’ е ужасяващ, защото е натоварващ, откровен, изстрадан, могъщ, агонизиращ, труден, неопределим, истински нойз/индъстриъл/пост пънк шедьовър, който можеш да слушаш с удоволствие едва след като го изтърпиш/изстрадаш първите няколко пъти. Неочаквано прелестен, неописуемо клаустрофобичен, едно от най-хубавите неща, които да поставим на лавицата заедно с най-силните неща на (ранните) SWANS, например.