Не са много случаите, когато можеш да познаеш една банда само по звука на песните. VRANI VOLOSA обаче са от добрите примери. От първото демо ‘Vedi’ (2004), до последните тонове на ‘Agalina’ от ‘Amongst The Loneliest Of Waves’ всяка изсвирена и записана нота е с непогрешимия печат на бургаската банда. От величествен и доста по-суров, повлиян сериозно от блек метъла саунд преди 15 години, до днешният епичен метъл, пулсиращ с морски солени ветрове, хеви метъл, мощ и дори щипка сайкъделик рок, VRANI VOLOSA се разпознават мигновено. 

 

„Умишлено търсихме по-олдскуул звучене за този албум”, казва Христо. И да, ако пуснеш албума като фон, не достатъчно усилен, ще чуеш изведени напред вокали и барабани и отстъпили крачка назад китари. Нещата обаче си идват съвсем на мястото, ако пуснеш диска на големи колони у дома или силно в колата или на слушалки. А и честно казано, трудно е да не посегнеш сам към копчето за усилване, докато слушаш 11-те песни.

 

Още с ‘Heresy/Ерес’ VRANI VOLOSA изоставиха блек метъла и преминаха към епичен метъл саунд, по-близък до герои като Bathory и Primordial. Само че без харш вокали. Посоката продължава и с ‘Amongst The Loneliest Of Waves’ – епика, метъл, разнообразие в аранжиментите, чисти вокали, бавно и средно темпо, акустични китари и игриви, почти фолклорни пасажи. Единственото изключение в пеенето на Ицо са дет метъл ревовете в припева на ‘Calm Sea’ – бавна и красива епопея, посветена на морските талази – също така най-дългата песен в албума със своите 11 минути.

 

Албумът е отлично балансирана колекция песни, туптящи с типичния за горящото сърце на VRANI VOLOSA огън. Епичната и протяжна ‘Calm Sea’, акустичната спокойна красота на ‘A Slave and Sometimes a King’, ритмичната ‘В Плен на Вятъра’ – единственото парче на български в диска, почти хеви метъл мощ в ‘Into the Eye of the Storm’ и силно повлияната от езическия метъл от Севера и Острова ‘Perennial’ – ако вече си фен на VRANI VOLOSA - ‘Amongst The Loneliest Of Waves’ е достойна награда за дългото чакане. Не на последно място е и чудесното оформление на дигибука към албума, дело на Николас Петрас. Другата добра новина е, че бандата вече работи по нови парчета и четвъртият албум, както и този ще бъдат издадени от нейния съвсем нов и собствен лейбъл Red Sunrise Records.