JOHN GARCIA AND THE BAND OF GOLD е поредното доказателство, че ДЖОН ГАРСИЯ го може. И заслужено е легенда на дезърт рока. Албумът бяга от звученето на KYUSS, но пък се доближава много до това на HERMANO – група, която беше повече личен проект на певеца. А за саунда отново е отговорен КРИС ГОС и си личи по адски готин начин. Здрав ритъм (ей тук има от KYUSS, да), пукащ бас и много яки рифове с елегантно обран фъз, но с мека китарна мараня така че хем да не звучи като поредната дуум трясък банда, хем и да не забравяш, че стоунър рока започна именно от Палм Дезърт в Калифорния. Гласът на ГАРСИЯ пък сякаш не е мръднал изобщо и все така звучи диво, леко дрезгаво и способен да разтопи мазилката на стената.

 

След пустинно-горещото интро ‘Space Vato’ идва ‘Jim’s Whiskers’, която май е тук, за да те накара да се разкършиш, докато слушаш и да наостриш мустаци като котарак-ветеран от улични битки. ‘Kentucky II’ си е директен спомен за HERMANO и първото парче от последния им албум ‘Into the Exam Room’, а ‘My Everything’ е готовият истеричен стоунър рок хит, чийто припев да крещиш, ако имаш късмета да хванеш JOHN GARCIA AND THE BAND OF GOLD някъде по европейските сцени.

 

Всъщност, без да изброяваме повече, спокойно можеш да приемеш, че целият албум на JOHN GARCIA AND THE BAND OF GOLD е убийствена колекция от жестоки хеви рок парчета, които носят духа на времето и стила, в които ГАРСИЯ беше основен участник от края на 80-те до днес, без обаче да звучи ретро. И съвсем спокойно може да провокира желания, свързани със слънце, жега, потна бира в ръка и джойнт в устата.