До голяма степен същото важи и за знаменосците на стила DREAM THEATER, които въпреки че са редовна мишена за нападки още от карираните ризи на грънджа, та чак до мазните бради в днешно време, успяха да спечелят едно загубено поколение в началото на 90-те, което толкова силно се отъждестви с музиката им, че прерасна в една от най-предано лоялните, но и гръмогласно критичните фен бази в света.
 

Всеки следващ техен албум е изследван под микроскоп, щателно подлаган на дисекция - до последната 32-на и независимо в каква насока са се насочили, една определена част от аудиторията винаги намира за необходимо звучно да недоволства, че нещата не са както преди 25, 15 или 10 години. 

Но за добро или зло, вече сме 2019 и събитието е, че DREAM THEATER имат чисто нов албум!!!

'Distance Over Time' официално излиза днес и е всичко, което можем да искаме от един прогресив метъл албум. 

 

В старателната си рекламна кампания през изминалите няколко месеца музикантите надълго и нашироко обясниха как са намерили вдъхновение чрез изолирането в провинциален хамбар, превърнат в студио и как живеейки и свирейки заедно, успели да преоткрият корените на това, което е всяка група в основата си – удоволствието от това да създаваш музика със съмишленици.

 

Добрата новина е, че този път им се е получило – албумът не дотяга нито с прекомерна дължина, нито с безкрайни композиции, нито амбициозно се върти около концептуална тема, но това в никой случай не означава, че звукът е гаражен, а парчетата – прости и непретенциозни. 

Напротив, в този албум има всичко, което прави DREAM THEATER това, което са – от нестандартни структури като изненадващия край след затихването в At Wit's

 

'End' (символизиращ никога неотиващата си травма от домашното насилие), неравноделни упражнения като основния риф на 'S2N', през изящната красота на не-съвсем-любовната балада 'Out Of Reach', та чак до мрачната Star Wars стилистика в 'Pale Blue Dot', в чиято инструментална част нашите герои категорично припомнят, че все още са трудно достижими технически. 

Звукът и продукцията са отлични, а МАЙК МАНДЖИНИ след 8 години стаж в групата, за първи път има поле за изява да разгърне истинския си потенциал и партиите му освен учебник по музика, са истинско удоволствие за ухото. 

Но най-важното е, че всичко в  'Distance Over Time' е стегнато, точно, на мястото си и най-вече звучи вдъхновено и носи дух, който трудно може да се опише с думи. 

Който живот и здраве ще чуем и усетим на 3-и юли, когато DREAM THEATER ще посетят милата ни родина по покана именно на Тангра Мега Рок. Аз лично нямам търпение, а надявам се вие също.