Някои побързаха да нарекат този албум „най-достъпното издание на SUNN O)))”, но ние бихме се дистанцирали от подобни прибързани определения. Защото напук на популярността си и статута на попкултурен феномен, дуото Андерсън/О’Мали продължава да прави окултна, ритуална, почти непроницаема музика, на която липсва именно споменатата по-горе „достъпност”.