Тази мисъл залепва като послевкус по сетивата ми след ‘Live from the Artists Den’ – концертният филм на SOUNDGARDEN, прожектиран  в малък брой IMAX кина по света на 1 юли, който ще бъде издаден като DVD и Blu-Ray в края на месеца. Под повърхността на прекрасния звук, стегнатото изпълнение и хващащите парчета – немалко от които отдавна са в регулярна ротация по всяко рок радио по света – бълбукат много агресия, мрак, преднамерена сложност и анти-поп естетика. 

SOUNDGARDEN показват ясно това си лице в ‘Live from the Artists Den’.

Записан през 2013 по време на турнето за ‘King Animal’, филмът улавя шоу пред около 1500 души в ‘Wiltern Theatre’ в Лос Анджелис. Вместо с нещо, което помниш от Mtv (или ММ), сетът започва с ‘Incessant Mace’ – бавен и протяжен слъдж, чийто избор за отваряща песен е чиста мизантропия. От там нататък продължава с почти целия актуален тогава албум (както в диска, така и тук, ‘Rowing’ е гвоздеят), всички сингли от 90-те (дори и ‘Black Hole Sun’ да ти е втръснала, изпълнението тук е смазващо) и дузина парчета, които досега не са били част от концертен филм (звуковата тежест на ‘4th of July’ е уловена великолепно). 

Кинематографията е съсредоточена върху музикантите на сцената, показвайки ги отблизо с фокус върху лицата и ръцете им. Рядко ги виждаш в цял ръст – рядко виждаш и сценичните ефекти като анимирания бекдроп. Това създава известно интимно усещане, заради което свиренето излиза на преден план. 

Докато Мат Камерън разбива сета барабани, свирейки ‘Jesus Christ Pose’, почти можеш да усетиш адреналина в тялото му. Ким Таил свири сякаш е в собствена вселена – поклащайки се в ритъма на странните си рифове, с полуусмивка на лице. Бен Шепърд изглежда все така като психопат, който иска да убие всички – желание, което изглежда тушира с по дръпка трева между песните. И на фона на тази самобитна и талантлива група музиканти, Крис Корнел пак успява да изпъкне с невероятния си глас и изпълнение (и странно срамежливо присъствие на сцената). 

След края на шоуто Таил нарочно оставя китарата си включена и шумът на микрофонията дави ръкоплясканията на публиката десетина минути, докато текат и финалните надписи. Тази кода, с която отшумява ‘Live from the Artists Den’, сякаш символизира и предстоящото изчезване в мрака на SOUNDGARDEN с трагичната смърт на Корнел.

Никога повече няма да имаме такова странно бижу. Но ни стига, че сме го имали веднъж. И този концерт го показва по прекрасен начин.