Наистина, в случая тежестта и агресията са относителни понятия, защото при ALCEST никога не е имало твърде много крайности или мракобесие - затова дори скоростните блек пасажи в парчета като ‘Les jardins de minuit’ не са като при PESTE NOIRE, например.

 

И сякаш най-важното в случая е друго - а именно колко непогрешим е творческият почерк на NEIGE. Още от първите си секунди, ‘Spiritual Instinct’ звучи тъкмо като албум на ALCEST и като нищо друго. Разбира се, нервният пост пънк бас несъмнено ще ви напомни на THE CURE, в други моменти пък ще се сетите за ‘Mellon Collie and the Infinite Sadness’ на THE SMASHING PUMPKINS или ‘Souvlaki’ на SLOWDIVE, но комбинацията от всички тези неприкрити музикални влияния плюс особеното усещане за ефирност, красива меланхолия и мелодичност единствено помагат ALCEST толкова добър и неподражаем проект.

 

Макар че носи в себе си по малко и от пролетната мечтателност на ‘Souvenirs d'un autre monde’, и от извънземното безвремие на ‘Les Voyages de l'Âme’, ‘Spiritual Instinct’ е значително по-близък до предшественика си ‘Kodama’. Затова в ‘Protection’ например можем да чуем един от най-директните рокенрол/метъл рифове в дискографията на ALCEST, а във вдъхновеното от картините на Арнолд Бьоклин ‘L'île des morts’ има неочаквано много плътни китари и блек писъци.

 

Но това са едва част от интересните моменти - ‘Spiritual Instinct’ е детайлен и многолик, което е особено заметно в предълги композиции като едноименната, ‘Sapphire’ и ‘Les jardins de minuit’ - в тях има много вътрешна динамика, отнасящи вокали, извисяващи се към небесата алт рок китари и тихи, интровертни шугейз пасажи.

 

Както обикновено, музиката на NEIGE е едновременно мека и унасяща, но и неспокойна, и вълнуваща, някъде между медитативното съзерцание и пламтящата експресивност, между светлината и мрака, реалността и един напълно измислен свят.