'Hyperspace' съдържа 11 парчета и е дълъг към 40 минути. 

 

Подхождам към парчетата без очаквания и предварителни нагласи. Албумът има vaporwave обложка с бял костюм, японска кола и нещо като йероглифи.  Добре. 

 

Първо слушане. Нещо като инди поп с lo-fi синтезатори, фънк моменти и нещо като хип хоп от тоя с мрънкането. Има auto tune, има дръм машини, има акустична китара, много ревърб. Докато слушам ми изникват произволни асоциации с Крис Корнел, Pink Floyd и Chairlift. Отлично продуцирана асансьорна музика. Хм. За момента съм по-скоро объркан. 

 

Второ слушане. Бек винаги ми е изглеждал като пич. Не съм се интересувал особено от него, но явно 2019 не му е била от най-лесните години, чета че току що е приключил 15-годишен брак. Някои от текстовете придобиват повече смисъл, както и общото меланхолично усещане. В 'Everlasting Nothing' определено звучи като Корнeл. Още не мога да вникна в цялата тая работа, за това дърпам албума и го вкарвам в плейлиста на телефона. Да видим.

 

За около седмица слушане мога да кажа, че 'Hyperspace' е всъщност доста як албум. Еклектичен и доста хипстърски, малко монотонен, навяващ странна носталгия по 80-те. Може би това е модерно сега, а може би Бек отдавна вече е надраснал тенденциите и в момента си прави каквото си иска? За човек, който е проспал по-голямата част от кариерата му, мога да кажа, че се е справил доста добре.

 

Бек винаги ми е изглеждал като пич.