Да, няма майтап - легендарният лидер на британските арт рок законодатели Roxy Music, Брайън Фери, изнесе блестящ концерт в зала "София" на столичния хотел "Кемпински-Зографски" снощи, 13 ноември 2008 г. Уви - на частно парти. Пред "отбрана" публика...

Поводът за "светското събитие" бе официалното навлизане на поредните две лайфстайл списания в България - "Glamour" и "GQ", които ще започнат да заливат пазара ни след някой и друг месец на мястото на вече покойното сп. "Ego". За целта издателите се бяха изхвърлили с видимо прекалено тлъста сума, само и само да впечатлят по максимално... впечатляващ начин поканените няколкостотин VIP-ове, хайлайф wannabes, напудрени девици с празни погледи, евгениминджевци и прочее гейрои от родния "елит".

След като вратите на зала "София" бяха благосклонно отворени за събраното множество (около половин час след написания на поканите час - и да, входът бе само с покани, за съжаление), специално на- и претруфеното за целта помещение се изпълни с народ, гладен и жаден за манджа и пиене на аванта. И за зрелища, разбира се. Като изключим периодично кълчещите се по специално издигнатия отстрани подиум "модернистично" издокарани девойки, първото от въпросните зрелища бе осигурено от младия британски квартет Blake. Четиримата певци (Джулс, Доминик, Стивън и Оли), които вече имат една награда "BRIT" за "Албум на годината" в актива си, поднесоха песни както от едноименния си дебют, така и от новия си диск "And So It Goes". Не че композициите бяха техни (слушахме мелодии, популяризирани от Андреа Бочели, Сара Брайтман, Snow Patrol и т.н.), но пък акапелното им сингбек изпълнение бе на ниво, макар и леко отегчително на моменти...

И макар инструментите и усилвателите за сета на "гвоздея на вечерта" да бяха отдавна наредени, между слизането на Blake от сцената и появата на Брайън Фери пред публиката измина цял час. Пълен с VIP-тъпчене с гореспоменатите манджа и пиене на аванта, разбира се, така че милостиво го прескачаме и се насочваме към изпълнението на един от най-аристократично изглеждащите британски музиканти през последните четири десетилетия. Вярно, болшинството от присъстващите в залата си нямаха и понятие кой е този спокоен господин с черен костюм и бяла риза, пеещ някакви си ретро звучащи и крайно неподходящи за кълчене по дискотеките парчета под съпровода на предимно дамска формация музиканти зад гърба си, но малцината, които бяха наясно с историята и музиката на мистър Фери, се изкефиха искрено - и на най-големите му солови хитове като "Don't Stop the Dance" и "Slave to Love", и на безсмъртните класики на Roxy Music "Angel Eyes", "Avalon" и пр. Изпълнението на Брайън бе перфектно във всяко едно отношение и без грам излишна помпозност и на/претруфеност. Жалко само, че не бе на истински концерт и пред правилната публика.

Текст: Brian Hairy

Още снимки: в ГАЛЕРИЯТА