"Нямам никакъв проблем със стила, към който ни причисляват, стига да не е кънтри."

Никълъс Джон Артър Холмс, известен по целия свят просто като Ник Холмс - вокалист и съосновател на британските готик метъл кръстници Paradise Lost - представя 11-ия студиен албум на групата си, "In Requiem", месец преди официалната му европейска премиера на 21 май чрез Century Media...

Васил Върбанов: Добро утро, Ник! Как си?

Ник Холмс: Чудесно, а ти?

В. В.: Идеално. Нервен ли си?

Н. Х.: Не, хе-хе, ни най-малко.

В. В.: Знам, че сте от доста време в бизнеса и това далеч не е първият ви албум, но до официалната му премиера остава повече от месец. Какви са отзивите до този момент?

Н. Х.: Положителни. Три от парчетата вече се въртят тук и там ("Beneath Black Skies", "Godless" и заглавната песен от сингъла "The Enemy") и не съм чул негативни реакции. Стискаме палци и чакаме да видим какво ще се случи.

В. В.: С какво е по-добър "In Requiem" от предшественика си, "Paradise Lost"?

Н. Х.: Всеки път се опитваме да правим албумите си по-добри от предишните. Този път барабаните са по-здрави, китарите са по-тежки, сведохме употребата на ProTools до минимум. Опитахме се да пресъздадем живата атмосфера, така че това, което чувате, е онова, което сме изсвирили. Почти се отказахме от технологии по време на записите и мисля, че се получи един суров метъл албум.

В. В.: Една от основните разлики между сега, когато издавате 11-ия си диск, и началото на 90-те години е, че тогава имахте подкрепа от страна на медии като MTV, а днес можете да разчитате предимно на списания и на някоя и друга независима радиостанция като нашата. Този факт промени ли нещо за вас?

Н. Х.: Разбира се. Човек трябва да се адаптира към времето, в което живее. Днес, например, има огромно разнообразие в методите за комуникация. Много полезни се оказват сайтове и портали като YouTube и MySpace, особено за по-ъндърграунд групи.

В. В.: Знаем, чи британската музикална сцена е по-различна от тази в останалите европейски държави, например Германия и т.н. Къде ви приемат по-добре - в родината ви или...?

Н. Х.: Определено в Европа. Не че в Англия нямаме фенове и добри продажби, но още от началото на кариерата ни изнасяме концертите си главно в континентална Европа и... Всъщност, опитваме се да отидем и да свирим навсякъде.

В. В.: А като каква група бихте искали да ви възприемат - готик, метъл или готик метъл?

Н. Х.: Реално погледнато, цялата тази шумотевица покрай готик метъла тръгна именно от нас навремето, а днес това определение вече е толкова либерално... Нямам никакъв проблем със стила, към който ни причисляват, стига да не е кънтри.

В. В.: Знаем, че в края на 80-те години сте взели името на групата от "Изгубения рай" на Джон Милтън, а какво е положението днес - остава ли ви време за четене?

Н. Х.: Да, обичам да чета думи, които вече не се използват... Иначе не съм от хората, които могат да седнат и да четат с часове. Иска ми се, но не го правя.

В. В.: Спомняш ли си концерта ви в България преди година и половина?

Н. Х.: Да, беше чудесен и се надяваме да свирим отново при вас. Обичаме да ходим на места, които не сме посещавали преди. София не прави изключение.

В. В.: Последен въпрос. Разбрахме, че през есента ще предприемете щатско турне заедно с Nightwish, което е чудесно, но е странно, че вие ще бъдете техен съпорт, а не обратното, при положение, че сте доста по-стара и опитна група...

Н. Х.: Това няма голямо значение. В момента Nightwish са адски големи и не бихме могли и да сънуваме да привлечем толкова публика на наш концерт, колкото те, особено в Америка. Късметлии сме, че именно ние ще свирим с тях.

Права: Тангра Мега Рок