'White Line Fever' сe очаква преди Коледа от издателство 'Махалото'! Една изумителна книга, в която ЛЕМИ КИЛМИСТЪР разказва по неповторимия си начин - своето детство и след това навлизането в света на рокенрола.

Дългият път на MOTORHEAD е осеян с приятелства, раздели и така нататък. Сами можете да си представите какви неща е изживял главният герой и какви хора се изпречват пред очите му.

'White Line Fever' е невероятна, велика, разкошна, несравнима!

Преводът на български вече е готов, благодарение на талантливия Насо Русков! Сега остават редакции, предпечат и т.н.

ЕТО ЕДИН ЗАБАВЕН ОТКЪС ОТ КНИГАТА:

Сега се сещам, че следващият ми неволен набег в територията на бащинството се случи докато бях в The Rocking Vicars. Имаше едни две момичета, певици в група, обикаляща американските военновъздушни бази в Европа. Не помня името на групата им - The Rock Girls или The Rock Birds или някакви "birds" там (в Ливърпул все бяха "birds"). (bird - освен "птица", на жаргон означава "мацка" - бел.прев.) Както и да е, Трейси и приятелката й ни идваха на гости. Аз си падах много по приятелката й, но нея я задуши Хари. Трейси също беше сладурана и освен това имаше по-големи цици, така че й бях доста навит.

Двете дойдоха в манчестърския ни апартамент и останаха цял уикенд. След това пак наминаваха отвреме-навреме. И една сутрин, в шест часа, Трейси се появи и ме събуди.
- Бременна съм - каза тя, застанала до леглото ми.
- А? Какво? Бременна ли? - попитах замаяно, защото никой не е в час толкова рано сутрин. 

Реакцията ми я обиди жестоко - явно очакваше да рипна и да козирувам на секундата.
- Яс-но! - отсече Трейси и си излезе. И това е. Тя си тръгна и впоследствие роди детето - Пол, което отгледа сама. Срещнах го когато беше шестгодишен, по време на една сделка за кокаин. Бях отишъл да си купя кока от някакви бразилци на улица "Уоруик" в Ърлс Корт. Докато всички чакахме "човека", аз си правех препечена филия в кухнята. По едно време влезе русокосо хлапе. "Ти си татко ми", каза то, "мама е отатък."
Отидох в съседната стая и действително там беше Трейси. Знаех защо аз съм там, но какво по дяволите правеше тя в тази къща? Така и не разбрах. За сметка на това й намерих хладилник, тъй като тя си нямаше. Мъкнах го цели четири етажа заради нея. Разгони ни се фамилията, на мен и на другия, който беше с мен. 

Както и да е, хлапето се оказа голяма работа. И още е. Помня как веднъж дойде при мен. По това време беше около 23-годишен.
- Татко?
- Кажи?
- Имам проблем.
- Колко, Пол?
- Става дума за хазяина, татко.
- Колко, Пол?
- Закани се да ни изхвърли на улицата с багажа и заплаши, че ще ми конфискува китарата...
- Колко-пари-ти-трябват-Пол?
- Ами, доста са.
- Майната им! Колко?
- Ами, всъщност, двеста паунда.
 
Дадох му двеста кинта и той си тръгна. На другия ден копеленцето цъфна с "Линкълн Континентал" втора употреба. Паркира пред нас и се провикна: "Ела да скиваш новата ми кола!"
- Хубаво ме изигра, Пол - казах му - повече да не си ми поискал пари за наем, защото няма да ги получиш.

Брилянтен номер, обаче. После пък ми сви една от мацките. Но аз му го върнах - откраднах една от неговите. Всъщност една нощ в лондонския клуб "Stringfellows" си разменихме гаджетата. Удивително е колко много мацки си падат по това да изчукат и бащата, и сина.

Пол ми беше на гости в Щатите преди няколко години. Преспа в апартамента ми, но се задържа само един ден. На другия две момичета дойдоха да го вземат с кола и той изчезна. Отпрашиха към планините и повече не ги видях. След това се върна в Англия без дори да се сбогува с мен. Помня че искаше съвети от и аз му ги давах. Винаги е правел обратното на това, което му казвам, което в основата си е чудесно. Бих казал, че се е метнал на мен.