Ларс Улрих отново пожела ТОЙ да е в центъра на световното внимание и пусна отворено писмо към починалия вчера легендарен РОНИ ДИО:

"Скъпи Рони, точно слизам от сцената в Загреб и ме посрещат с новината за твоята кончина. В момента съм в нещо, като шок, но искам да знаеш, че ти беше една от основните причини, аз да съм на сцената.

Когато те гледах за първи път, ти беше в ELF и откривахте за Deep Purple през 1975 – бях тотално запленен от мощта на гласа ти, сценичното ти присъствие, а също и увереността и лекотата, с която обменяше енергия с тези 6000 датчани, сред които и едно малко 11-годишно момче с широко отворени очи – повечето от тези хори дори не познаваха музиката на ELF.

На следващата година направо изперках, когато разбрах, че започваш да действаш заедно с любимия ми китарист. Вие звучахте толкова точно един с друг и аз на момента станах Фен №1 на Rainbow в Дания."

"През есента на 1976, когато направихте първия си концерт Копенхаген, аз бях буквално на първия ред и няколкото пъти, в които очите ни се срещнаха – ти ме накара да се чувствам най-важния човек на света. Новината, че групата ви ще остане в града за почивния ви ден, се загнезди в главата ми и аз предприех пътешествие до хотел Plaza, за да се опитам да се снимам с теб, да взема автограф, да поговорим ...щях да бъда доволен на каквото и да е.

След няколко часа ти излезе отпред и беше толкова мил и внимателен – снимки, автографи и няколко минути непринедуни шеги и закачки. Чувствах се на седмото небе, вдъхновен и готов на всичко.
Rainbow свирихте в Копенхаген още два пъти през следващите няколко години и всеки път ме отвяхте – така че в продължение на цели три години, именно вие бяхте най-най-любимата ми група на света.

"След това, през всичките тези години, имах късмета да те срещна още 6 пъти, като ти бе все така внимателен и мил, както тогава – през 1976 пред хотела. Когато най-после ни споходи шансът да свирим заедно през 2007 в Австрия, въпреки че не го показах, аз буквално се трансформирах отново в онди сополанко ..., което ти вдъхнови преди 31 години и за мен бе невероятна чест да съм на една сцена с теб и останалите легенди от Heaven and Hell.

Преди няколко седмици, когато научих, че няма да си в състояние да се включиш в Sonisphere концертите през юни, на които трябваше да свирим, исках да ти се обадя и да ти кажа, че си мисля за теб и ти пожелавам да се оправиш, но по някакъв начин се изплаших, че последното нещо, от което се нуждаеш в този момент, вероятно е да ти се обажда някакъв си датски барабанист - фенче.

"Много ми се иска да ти се бях обадил. Ще ни липсваш неописуемо на концертите и ще си мислим за теб по време на турнето с огромно възхищение и любов. Изгреждаше толкова правилно ти да си част от турнето на така наречените 'Big Four', при положение, че именно ти бе една от основните причини тези 4 групи да се създадат.

"Ушите ти определено ще горят в следващите две седмици, защото всички ние ще говорим за теб, ще си спомняме случки и събития, свързани с това, че срещите ни с теб са направили живота на всеки един от нас по-добър. Рони, твоят глас ме вдъхнови и ме направи по-силен, твоята музика ми повлия и ми даде криле, твоята добрина ме развълнува и трогна. Благодаря ти."

Край на цитата