Obliteration са от Норвегия, но не създават блек, а класически дет метъл от старата школа, изсвирен от душа и сърце в духа на Obituary, Deicide и Cannibal Corpse. Групата е откритие на Ноктурно Култо от Darkthrone и той, впечатлен от младоците, им помага, като бута по едно приятелско рамо в тяхна полза тук-там и дори се наема да ги издаде чрез собствения си лейбъл. “Perpetual Decay” е дебютен албум и веднага прави впечатление техниката, бързината и агресивното свирене на момчетата, като се има предвид, че повечето от тях са под 20-годишни. Брутални и бързи рифове, сола а-ла пилежите на Кери Кинг, скоростни барабани и дънещ колоните бас подкрепят ревовете на Синдре Солем (който, заедно с китариста Арилд Торп, се изявява и в траш шайката Nekromantheon). Дискът пасва прекрасно на купон, на който цяла вечер се пука от домашната ракия на вуйчо и се слушат стари дет-ски записи - без проблеми може да бъде пуснат някъде между култовия “Seven Churches” на Possessed и класиката “Cause of Death” на Obituary. Здравият риф и силните сола в “Repent” и тежкия инструментал, наречен просто “Instrumental”, предразполагат към мощно куфеене и къртене на облицовката на пода. С други думи, силен дебют, препоръчителен за феновете на добрия стар дет метъл. Вярно е, че “Perpetual Decay” не показва нищо революционно в музикално отношение, но пък и стилът, в който е записан, отдавна е дал шедьоврите си на почитателите си, така че оценката на албума се покачва пропорционално, ако отговаряте на някой от следните показатели: - в официалното ви облекло се включват кубинки и дънково елече с нашивки; - за вас истинският дет метъл свършва някъде в началото на 90-те; - разреждате ракията с бира; - под “музика за маса” разбирате “Blood, Pus & Gastric Juice”, а масата е тази за дисекции; - и най-вече, ако си падате по качествен суров, груб и бърз метъл.