NIGHTINGALE White Darkness (2007)

03 Юли 2007
news page
Дан Суаньо ни е дал много музика през годините, а една от основните му банди е Nightingale. Тук, за разлика от повечето му проекти, не става въпрос за метъл, а за мелодичен рок. Групата отдавна е загърбила готическия рок от ранните си записи, като “White Darkness” е съвсем логично продължение на внушителния “Invisible” от 2004 г. и е поредното издание, което Дан и брат му Даг (познат и като Том Нуга) гордо могат да предложат на почитателите си. Десетте композиции в диска са издържани в познатия мелодичен рок жанр, с хубави сола, силни лирики и често доминиращ, но не и досаден синтезатор. Чистото пеене на Дан и мелодичната линия в песните са истинска радост за ухото на претенциозния почитател на лекия рок. Композициите са в прекрасно балансирано съотношение на експлозивни припеви и меланхолични куплети, акустични и по-мощни пасажи, нежни напеви и силни двугласови включвания, обогатени с инструменталните качества на музиката. Това прави албума подходящ за фенове на позабравени вече банди като Triumph, Thunder или Bonfire. Чистото спокойствие, което се излъчва от парчета като “One Way Ticket” или едноименното “White Darkness”, неусетно се влива в емоционалната сила на чудесната “Reasons” и близката до Rainbow “Belief” и, както е обичайно за Nightingale, колкото повече ги слушаш, толкова повече ти харесват. Накратко, “White Darkness” е сред онези изчистени и въздействащи записи, които можеш да си пуснеш по всяко време, докато се мотаеш вкъщи, пътуваш с кола или просто се чудиш към кой диск да посегнеш. Мелодичен, лежерен, експлозивен и експресивен, той е зареден с хубава музика за хубаво настроение.
Източник: