TANGRA MEGA LIVE 15
KULTUR SHOCK, КОНТРОЛ, Pero Defformero
01.12.2009, София, зала 'Универсиада'

текст: Nick The Stripper, снимки: Елена Ненкова

През 2009-та година зимата в България е нерадостна, зимата в България е тягостна, зимата във "велика" България (на осем хиляди морета и с най-висок коефициент на интелигентност в историята на човечеството) е, меко казано, не особено привлекателна....Всеки втори живее на кредит, всеки първи дължи пари, всички са недоволни и се чувстват недооценени... Именно затова всички имахме нужда от една вечер, в която да изревем навън целия гняв, цялата агресия и цялата дива балканска емоция на балканските ни "игриви" души!

Е - добре дошли на зимната истерия, организирана от Тангра Мега Рок! Тук се крещи и пее на воля, има пого и "сърфиране" из публиката, има колоритен щанд за "мърчъндайз" (паролата е "Бър-гъс"), има немалко бира, има много познати и не на последно място - има три доста добри банди, готови да ви изкъртят шибаните физиономии! Така че...отпуснете се и дайте воля на най-първичното у вас...няма нищо срамно, кръвта вода не става.... и.... слава Богу? Или...?

Преди да споделим впечатления от самия концерт, нека тушираме някои досадно предвидими човъркания: ДА, залата не беше съвсем разпродадена, НО беше 3/4 пълна и потна, което, в днешната "криза" е напълно достатъчно. Второ - звукът! Какъвто и да е бил, все ще има оплаквания и коментари от рода на "на Запад е друго" - е, на Запад НЕ е друго, когато има концерти на повече от две банди. Ясно е, че ако си доведеш собствен озвучител, както направиха Kultur Shock, има голяма вероятност да звучиш размазващо, както и стана.

Първи в тази паметна вечер на сцената на зала "Универсиада" се покатериха сърбите Pero Defformero. Те са от Нови Сад - вторият най-голям град в Сърбия и люлка на един от най-забележителните музикални фестивали на Балканите - Exit! Pero (на времето имаше един прочут софийски наркодилър начерен "Перо", заради косата, която приличаше на идиотски натруфена перука) функционират от 1993-та година и окачествяват стила си като "турбо фолк метъл". След този гиг може да се каже, че акцентът определено пада върху първите две думи. Не че това е в техен ущърб - напротив, публиката (първоначално малобройна) ги прие повече от топло.

Вокалистът Горан Бишевац се беше издокарал в традиционния си бял костюм, със златен ланец, от който се люлееше златист медальон - един Господ знае как е прекосил границата. Когато бе обявено, че Pero Defformero ще участват в този концерт, към Тангра Мега Рок бяха отправени някои жупелни критики, но тази вечер се видя много ясно, че преобладаващата част от публиката не само знаеше песните им, но и ги посрещна с истинска братска прегръдка - поредно доказателство, че ние обичаме сърбите много повече, отколкото те нас.

Pero Defformero представиха най-отличителните моменти от новия си албум 'Undergrand' и постепенно тазобедренните мускули на част от тълпата започнаха да загряват за голямото развъртане, което предстоеше час и половина по-късно. С други думи, балканският "шейк" започна отрано....

Преди двайсет години Контрол натъпкаха същата тази зала до безобразие - до такава степен, че аз и около двеста души останахме отвън. От тогава мина много време... КОНТРОЛ много, ама наистина много рядко се събират в оригинален състав и когато го правят, гледай да си там, иначе ще ридаеш на нечие рамо, че "баси как искам да гледам Контрол с Гилъна"....Това е една от малкото банди, която излиза на сцената с вече спечелена партия карти, а Гилъна направо излиза с асо пика! Кой не знае Контрол, кой не ги обича!

Тази вечер те, по собствените си думи, представят в пакет най-великите си хитове. По принцип всяко едно парче на Контрол е потенциален хит, те са толкова ИДЕАЛНИ за нашата действителност (по най-добрия възможен начин), че просто няма накъде. В днешно време липсват екстравагантните униформи на ватман или футболен съдия, но пък МУЗИКАТА просто разцепва и може би така е по-добре - песните на Контрол са издържали изпита на времето и снобите, които навремето ги отписваха като "циркаджии" могат да го....! Забежки към Toy Dolls, Франк Запа и незнайни за нас унгарски банди изпъстрят звученето на една от най-значимите български групи.

Публиката реве всеки един текст от начало до край, от което козината ти настръхва и то не по онзи неприятен начин, който те обладава докато гледаш българския Мюзик Айдъл например! Бих добавил, че освен Милена, и Контрол са национално съкровище! Наградата за най-активен фен отива при великолепното детенце на Крезо, което непрестанно се тресеше върху главата на майка си и даваше тон на публиката така, както един добър диригент пламенно насърчава оркестъра си...мъртвопияния си оркестър!

Кратка пауза с музиката на Rancid, Scarhead и други любимци на Тангра Мега Рок, последвана от пламенно очакваната поява на интернационалната рок-метъл-пънк-цитански фолк-балкански траш формация KULTUR SHOCK! Каквото и да мислите за този тип музика, имам предвид балканските, според някои "чалга" мотиви и лютите "маане" моменти в музиката на тази шестчленна група от Сиатъл, едно е ясно - те са брилянтна банда-машина, но машина с много плам, страст и дива неподправена енергия.

Тоест, освен че използват добре "котиращи" се източноевропейски прийоми, те са и убийствени музиканти и явно наистина усещат и обичат звуците, с които дружно и агресивно ни шамаросват по задниците (а ние май обичаме spanking, а?).

Тънкият момент тук е, че за пръв път на една и съща сцена излязоха двамата братя Кьосовски - единият барабанист на Контрол, а другият - китарист на Kultur Shock. Последният изкара няколко парчета с фас в уста, подобно на Еди ван Хейлън, а другият гледаше отстрани, с подкрепа в очите. Един тип пред мен, с дълга коса и тъмни одежди, цяла вечер се обръщаше към публиката със смутен, неразбиращ, въпросителен и заклеймяващ поглед....един вид "what the fuck"... докато около него се тресяха трътки, хвърчаха пот и щастливи възклицания! Може би той бе закъснял за концерта на W.A.S.P. или подранил за този на Moonspell...



Междувременно на сцената анцуга на Джино се бе свлякъл наполовина, а пръчовете около мен пускаха лиги по огнената цугиларка на Kultur Shock Парис Хърли. Всъщност тя и саксофонистката Ейми излъчваха повече "балканска" страст от истинските балканджии в групата....Парис дори навлезе в румънско/унграска цигулираща територия, а Ейми направи няколко акапелни изпълнения тип надрусана перачка край река в Родопите.

Имаше няколко "месечина" момента, приети с истеричен възторг от абсолютно отдадената публика и Джино ни увери, че всеки път, когато има турне на Kultur Shock, то ще минава от тук. Ами...логично. Тук е мястото да споменем, че сред публиката бе и жестоко пострадалият и лекуващ се в момента талантлив български художник Емил Харизанов, който изгледа целия концерт от инвалидната си количка, с широка усмивка на лицето! Такива усмивки имахме и ние, много след като този великолепен концерт завърши....(Илия, дължиш ми десет лева!)

ГАЛЕРИЯ