AMORPHIS, Leprous, Nahemah в 'Арена Армеец София'
10 Ноември 2011Нека почнем отначало
AMORPHIS
Nahemah, Leprous
10.11.2011, 'Арена Армеец София'
текст: Никола Шахпазов, снимки: Eлена Ненкова
След третия концерт на митологичните фини Amorphis тук няма нужда от обичайните елементи на един концертен репортаж. Няма нужда да повтаряме, че това е една от най-великите европейски банди – трябва да сте се досетили, докато сте слушали за първи път пиратската касетка с ‘Tales From The Thousand Lakes' или 'Elegy’, или пък по-късно, когато ги видяхте за първи път в Скопие или в Зимния дворец в София.
Няма да ви натъртваме сетлиста – той е почти идентичен с предните 4-5 шоута, пък и е добре подбран.
Или пък колко е могъщо присъствието на добре облечения Томи Йоутсен, с расти, стигащи вече до коленето му.
Всичко това е абсолютна константа. Даваме ви пет причини да се радвате, че бяхте и пет основания да съжалявате, че вчера не уважихте третия концерт на Amorphis в София.
Amorphis в студиото на радио Тангра Мега Рок преди концерта
Залите. Независимо дали го съзнават или не, нашите фински герои на практика обиколиха този град. Първият път бяха в добре известния с чалга заведенията си Щутгарт, но там умело завладяха Зимния дворец. Впоследствие препълниха Blue Box до Централна гара, където пък ние – съвсем изнемощели от жега и задух с неописуем кеф пяхме ‘Sampo’ и ‘My Kantele’. Сега ги приветствахме в най-голямата и вероятно най-добрата концертна зала наоколо – Арена Армеец София.
Стремежът към качество е и нещо, което все повече от нас отбелязват. Последните концерти на Тангра Мега Рок се провеждат на просторни места, където елементарни (но толкова, толкова важни) условия като чистота, липса на натрапчив за дробовете цигарен дим плюс нормални тоалетни и гардероб, са съвсем налични. Да, така европейското качество изглежда доста постижимо и дори – налично.
Подгряващите. Признавам, испанците Nahemah не успяха да ме спечелят. Въпреки че навсякъде ги категоризират като представители на симфоничния блек (вероятно – в далечното минало) и прогресивния дет метъл, на практика от тях чухме доста приличен метализиран саунд със силни пост-рок забежки. А особено натрапчивият вокалист Пабло се пробва не просто да придобие сцената, но и да надвика опитите на инструменталистите около него да вземат връх.
При норвежките прог метъл агенти Leprous обаче положението бе абсолютно противоположно. Първото им гостуване тук (в зала Юбилейна, преди Therion) беше белязано (наистина белязано – дълбоко и ужасно) от лош звук, оставяйки в мен впечатлението за сравнително посредствена авангардна група с повече опити за музика, отколкото истинска музика. Ето, с добър звук Leprous звучат просто фантастично! С червените си ризи, вратовръзки, папийонки, механизиран хедбенг, прогресивни вметки, тежки рифове, електронни подложки и силни вокали, те грабваха вниманието и заслужиха овации на мига.
Микрофонът на Томи. Понякога ме е яд, наистина ме е яд, че пропуснах онзи злополучен концерт на Amorphis в Скопие през 2002. Злополучен, защото по общи данни един от последните лайв включвания на иначе твърде симпатичния Паси Коскинен е било пълна пиянска трагедия. И все пак, би било хубаво да мога да сравня двамата. Защото в момента имам пример единствено от Томи Йоутсен, който е меко казано чудесен. Във винаги адекватния си начин на обличане, във вулканичното си присъствие на сцена, както и във всички останали важни детайли. Не на последно място – микрофонът.
Томи предпочита масивните, олдскуул прибори, а очевидно на всяко турне те са различни. През 2007 и 2009 бяха почти идентични – в единия случай просто увит в лепенки, а после – с лека стойка. Сега имаше ъпгрейд – микрофонът се сдоби с бивни от диво прасе (примерно) и диаболичен вид, твърде добре прилягащ на дет метъл включвания като Magic and Mayhem.
Сценичното поведение… се движи с равни крачки към пълната перфектност. Момчетата знаят как да хванат публиката за шията и да я накарат да пляска или да се бушува като бурното Северно море. Независимо дали свирят сравнително непопулярни парчета от новичкия си ‘The Beginning of Times’ или класики от ‘Tales From The Thousand Lakes’, Amorphis стоят мощно, уверено и позата на метъл гиганти им подхожда.
Те не се напрягат нито в рок амплоато си, нито връщайки се към злостните дет метъл корени. Има кой да го оцени.
Новите (но и старите) парчета. Дет метълът при тях все още звучи секси, дори и без добрия стар Паси. Покритият с невиждано дълги расти Томи се справя просто фабулозно с ‘Magic And Mayhem’ и ‘Into Hiding’ – с инфернални ревове от поне 30 секунди, които бият възможностите дори на оригиналния им изпълнител Томи Койвусаари.
Новите (доколкото смеем да ги наречем така) композиции като ‘Silver Bride’, ‘Mermaid’ и ‘Sampo’ хвърлят ръцете на публиката горе, точно както го правят и 'Alone', и задължителното ‘My Kantele’. Е, липсват основни за мен неща като ‘On Rich And Poor’ и ‘Against Widows’, но кой би посмял да протестира за детайли при обезкуражаващо високото качество на митологичните фини?
ВИЖ сетлиста най-долу, а ето и съответните ГАЛЕРИИ:
AMORPHIS
Leprous & NaHemaH
AMORPHIS meet & greet
AMORPHIS в студиото на Тангра Мега Рок
Новини
- Прочетете рецензия за новия албум на LINKIN PARK - 'From Zero'
- Три наши банди преди INTEGRITY на концерта на 24 ноември в София
- Новите на MACHINE HEAD и ДЪГ ПИНИК влизат в ТАНГРА ТОП 40
- Новата песен на ODD CREW се казва 'Stranger Things' - гледайте ТУК
- ДНЕС в предаването 'РОКЕНДРОЛ' на МОНИ ПАНЧЕВ от 16:00
реклама
Tangra Top 40
- 1The Emptiness Machine
LINKIN PARK - 2A Fragile Thing
THE CURE - 3New Waters
ODD CREW - 4Make It Right
OFFSPRING - 5100 зъба
ONE DAY LESS