От излизането на 'Scum', легендарния дебют на Napalm Death, може и да са минали 25 години, но вече миналите 40-те музиканти и до днес не дават никакви признаци, че им е писнало, или че са се уморили да са една от най-екстремните групи на планетата.

Но пък определено са попили доста идеи, с които да обогатят музикалната си атака върху слушателя.

Точно това демонстрират в 'Utilitarian', новия им албум, който разширява максимално спектъра от влияния, без  да губи грайндкор сърцевината на музиката.

Освен, че показват воля за експериментиране, каквато не са демонстрирали след 'загубения' си период от средата на 90-те, Napalm Death са дали воля и на пънкарското начало в музиката си.

Почти всяка песен 'Utilitarian' разполага с някаква характерна част, повлияна от стил извън рамките на екстремния метъл, която да я отличи от останалите и да я направи допълнително запомняща се.

Например – напомнящите Sawns призрачни хорове в средата на 'Fall on Their Swords' или краткото соло на саксофон в 'Everyday Pox' (изсвирено от американския авангардист Джон Зорн).

В други две от ключовите песни в албума – 'The Wolf I Feed' и 'Orders of Magnitude' – основните вокали в куплетите се изпълняват от Мич Харис, чиито крясъци придават необходима нотка на разнообразие в доминираното от гърлените ревове на Барни Грийнуей звучене на групата.

Макар и доста разчупен, 'Utilitarian' не е някакъв рязък завой в посока пост-пънк като последния албум на Amebix например.

Напротив – Napalm Death продължават да звучат като ядрена война. Дори и украсени с доста неекстремни – на моменти дори откровено мелодични – пасажи, песните остават ненормално бързите, къси, спонтанно хаотични и поемащи в най-различни посоки звукови чудовища, които всеки очаква от тази група.

Napalm Death успяват да звучат свежо и интересно във вече 15-и пореден студиен албум, без на практика да променят основно каквото и да е в музиката си.

И това всъщност е наистина впечатляващо.