Спрингстийн е феномен. Човек трудно може да се сети за друг артист, който толкова добре обединява музикалните вкусове на бащи и синове и толкова добре тушира различията в поколенията.

Казват, че в  Ню Джързи хората възпитават децата си с Боса. Не е трудно да си представиш класическия американски работяга с разбита американска мечта, голямо семейство и още по-голяма ипотека да пуска ‘Wrecking Ball’ на неделното барбекю, под опушеното щатско знаменце на верандата. “Това е велика страна- вероятно казва той на големия си син и се усмихва горчиво, нищо, че безрезервно вярва в думите си- защото е страна, създадена от емигрантите!”

Ето това е “Wrecking Ball”- може би най-замислената колекция от песни на Боса през последните 10-12 години, от времето на реюниъна с E-Street Band. По-голямата част от тях са написани през 2009, т.е. в самото сърце на финансовата криза.

“We Take Care Of Our Own” например е великолепен манифест на типичното отношение на обикновения американец, който сам построи града си отново, след като ураганът Катрина му го разруши, докато кръчмарският ирландски фолк в “Death To My Hometown” е протест срещу хората с вратовръзки, които съсипаха Америка.

И ако споменатите песни не могат да изненадат в музикално отношение, то “Rocky Ground” е истински експеримент, който трябва да се чуе.

Характерната Американа на Спрингстийн може чудесно да си общува с черен госпъл и дори рап (няколкото реда на Мишел Мур правят тази песен абсолютно безценна), точно както упоритата янки философия на Клинт Ийстууд в “Гран Торино” намери начин да комуникира с естетиката на черната култура, оставила го изолиран и забравен в собствения си квартал.

Най-хубавото в Wrecking Ball е старата школа. Спрингстийн никога не проповядва- човек трудно може да го раздава тежко, ако носи бял тишърт и изтъркани джинси вече близо 40 години. Независимо от всичките нови музикални нюанси, през 2012 едва ли можем да очакваме нов класически албум от Боса, но целта не е такава.

Важното е, че той е тук, с текстове, които могат да горят дупки и да топят автомобилни гуми, с поглед в хоризонта, без каквото и да било намерение да завърши дългото си пътуване точно сега.

Слава богу!