ANNEKE VAN GIERSBERGEN
21.04.2012, клуб *MIXTAPE 5*, София

текст: Христина Димитрова, снимки: Елена Ненкова

Обичайните похвали каква добра публика сме, тази вечер придобиха качествено нови измерения, защото се оказа, че сме по-добри от холандските фермери, пред които на ангелогласната Анеке Ван Хийсберхен и нейната група весели трубадури често им се налагало да свирят.

Понеже имам доста развинтено въображение, моментално си представих набързо скована дървена сцена насред кално поле с лалета, вятърна мелница в далечината и група яко напафкани фермери с вили, гащеризони и сабо.

Но атмосферата в извънредно приятния столичен клуб Mixtape 5, който дълги години  беше бинго зала, а след това и една изключително противна чалга дупка, пред която  пияни до козирката тийнейджъри повръщаха и припадаха всеки съботен следобед, няма нищо общо с кални полета с лалета, въпреки че времето определено се постара да ни организира изобилни количества кал, а и гледам, че лалетата на кметицата са цъфнали.



Любимото ни радио има очарователния навик да празнува рождения си ден в продължение на минимум два месеца и този път, за шеста поредна година, не изневери на обичая си. Освен това, любимото ни радио има още по-очарователния навик да прави предимно концерти за ценители, а не досадни масовки, на които една трета от зрителите не знаят защо са отишли.

Може би не е чак толкова успешно във финансово изражение, но е хубаво, че има и хора, които не го правят за парите, а за удоволствието от добре свършената работа, радостта на феновете и усещането за нещо по-специално.

Четвъртият гиг от тазгодишните тържества, на божествената Анеке Ван  Хийсберхен и нейната група, беше именно концерт за ценители. - Не много, но достатъчно. И макар че Анеке претърпя сериозна метаморфоза  от култовите The Gathering до настоящия си лековат поп-рочец, със сигурност е спечелила повече фенове, отколкото е загубила.

Все пак, в свободното си време тя пее (и то как!) в албумите на Napalm Death (!), Devin Townsend Project, Anathema, Ayreon и Within Temptation, to name a few и често излиза на сцената с тях.

Съвсем логично, концертът започва с три песни от актуалния й албум ‘Everything is Changing’. Публиката се радва и ръкопляска, Анеке пее сладко-сладко, усмихва се и пръска чар, а групата около нея свири старателно.

Приятно е, несъмнено, Анеке пее наистина божествено, но като че ли всички са нетърпеливи да се случи нещо по-вълнуващо.

Противно на очакванията ми, публиката се състои повече от мъже, някои с традиционните  черни тениски на обичайните заподозрени, но никой не крещи в паузите между песните  “Слейъъъъър” и “Секс със животнииии”, както иначе е общоприето в милата ни татковина.

Постепенно публиката започва да загрява, а Анеке, която изглежда леко притеснена в началото, лека-полека се отпуска и грабва китарата, за да ни върне в ерата на Agua De Annique с ‘Beautiful One’.



Хората се размърдват, Анеке танцува, а китаристът с бръснатата глава яко куфее.

Следват ‘Fury’ и ‘You Want to Be Free’, а в началото на ‘Circles’ съпругът й Роб Снeйдерс стана от барабаните и се скри някъде. След нея идва ‘Down So Low’ на Chocolate Genius - джаз-соул песен, която, обзалагам се, никой в клуба (в т.ч. и аз) не беше чувал преди.

Тя е изпълнена с такава акапелна страст, че всички притаяват дъх и зяпват в изумление. Ако някой от публиката изобщо някога се е съмнявал, че гласът на Анеке е пообработван в постпродукцията на албумите, със сигурност вече не би си го и помислил. Не и след това потресаващо изпълнение.

На финала изригват бурни аплодисменти, хората започват да подвикват, а атмосферата е доста наелектризирана.

И след това лирично отклонение се случва кулминацията на вечерта. След соул страстта на ‘Down So Low’, контрастът на гневната страст на ‘Saturnine’ (единствената песен от периода й с The Gathering), подсилена от грохота на китарите, баса и барабаните, просто помита всичко.

Публиката реве, ръцете са горе, тук-там някой вдига рогата, на края на песента ги вдига и самата Анеке. Ето за това става въпрос!

Първото по-тежко парче (от общо две такива) от ‘Everything is Changing’ – ‘Stay’, затвърждава мнението ми, че такива песни й отиват много повече и й дават много по-големи възможности да демонстрира забележителния си глас.

Лековатите поп-рок песни са много приятни за слушане, но далеч не са толкова впечатляващи като вокално изпълнение, а Анеке е толкова обичана именно заради божественото си пеене (и заради това, че е изключително чаровна и лъчезарна, разбира се).

“Официалната част” приключва със ‘Slow Me Down’, ‘Too Late’ и ‘1000 Miles Away From You’. Още не сме чули любимата на всички ни ‘Hey, Okay’, но сигурно ще е в биса.




Обичайният етюд “концертът уж свърши, ама вие искате още и ние го знаем, но ще излезем след малко, а вие през това време викайте, пляскайте и евентуално тропайте с крака” е приятно кратък и Анеке и групата излизат почти веднага за още две песни от новия албум и един от личните ми фаворити ‘Hyperdrive’ от албума на леко смахнатия гений Девин Таунсенд, ‘Addicted’.

Тук някъде, вече видимо възхитената Анеке, ни разказва как свирят по разни фестивали пред няколко хиляди холандски фермери, които изобщо не обръщат внимание какво се случва на сцената, а предпочитат да пият и да си приказват, и колко по-приятно е да свирят в клуб пред феновете си, които ги гледат в очите и знаят всички текстове.

След трите песни групата отново се скрива, този път уж за по-дълго. Все още не сме чули ‘Hey, Okay’. Сигурно ще има още един бис.

Има, но пак не е това, а ‘Witnesses’. Хм... Поклониха се, хвърлиха перца, палки и прочие и се скриха, този път изглежда окончателно.
 
Ние, обаче, не се отказваме лесно и продължаваме да скандираме и аплодираме. Понеже в Mitxtape 5 по дефиниция е винаги  почти тъмно, традиционното палене на лампите не се случва и няма как да знаем ще си изпросим ли още един бис, или не.

Но пък и музикалният фон (новият албум на Paradise Lost - о, прелест!) още не е пуснат. Съответно ние продължаваме да си викаме.

Упорството ни е възнаградено и Анеке, леко объркана и очевидно ужасно трогната, се появява отново, наметната с жилетчица – изглежда изобщо не е имала намерение да пее повече  тази вечер.
 

“Аз вече си бях тръгнала към къщи, а вие още сте тук и скандирате”, информира ни тя, докато й настройват китарата. “Ще ви изпея и ‘Hey Okay’ като специален поздрав за вас и  съпругата на Васил, която много я обича.”

“Your eyes, your shoes, it's hard to choose, but the best thing about you...”

Изкарваме първия куплет и припева заедно и после Анеке си забрави думичките. Ние също май никога не сме ги знаели всичките, но ентусиазирани припяваме с “на-на-на-на” и се включваме на припевите. Единственият начин, по който може да бъде описано това изпълнение и цялото усещане е: “сладко”.

Още аплодисменти, поклони, викове и радост. После, предоволни и очаровани, се разотиваме.

Е, аз исках и ‘On Most Surfaces’, но не може всичко.

В заключение искам да отбележа, че не знам защо Анеке беше толкова изненадана от ентусиазирания прием на публиката. Все пак е в България за трети път, и, надявам се, ще дойде отново, но вече би трябвало да знае, че тукашната публика по принцип е гостоприемна.

Може би първия път, когато беше с Дани от Anathema, си е помислила, че хората повече се радват на него, въпреки че аз мисля, че топлите чувства бяха по равно. Нямам представа как е било миналата година на Spirit of Burgas, но пък то винаги има разлика между фестивално изпълнение посред нощите пред доста окапала вече публика и клубен гиг.

Аз лично предпочитам клубните гигове и то на такива изключително приятни места като Mixtape 5.

ГАЛЕРИЯ