TERROR, DEATH BEFORE DISHONOR, TAKE OFFENSE

23 Април 2012
news page

TERROR, DEATH BEFORE DISHONOR, TAKE OFFENSE
за 6 години радио Тангра Мега Рок
22.04.2012, Парти център '4 КМ', София

текст: Стефан Йорданов, снимки: Елена Ненкова

Парти център '4 КМ' не от най-любимите ми места за концерти - твърде много соц, едни колони стърчат по средата на едни неуютни помещения, става някакво брутално течение е ако мърдаш потен насам и натам на другия ден може да си ходиш със схванат врат в най-добрия случай.

Въпреки тази неприязън, очаквам вечерта да бъде разрушителна, защото последният от серията концерти по повод рождения ден на Тангра Мега Рок без съмнение ще срине веднъж завинаги шибаното място.

Най-горещото кросоувър и хардкор турне на планетата минава буквално до гъза ти. 

TAKE OFFENSE от Калифорния, които през 2010 издадоха зашеметяващия си дългосвирещ дебют 'Tables Will Turn'DEATH BEFORE DISHONOR от Бостън с познатата вече на българските фенове сила и агресия на живо и, естествено, гвоздеят на вечерта, може би в момента най-добрата хардкор група в света, TERROR.

Кой мисли за мястото в такива моменти? А? Единственото което има значение е да си там, независимо от каквито и да било обстоятелства. Затова тръгвам веднага.

В неделя също има задръствания. Пресичането на София ми отнема повече от половин час и в 20:10 Васил Върбанов ми звъни, за да ме уведоми, че бавя началото на концерта.

Да бе, викам си, пак някое номерче, три банди чакат някакъв смотан драскач, глупости. Факт. Десет минути по-късно съм в залата с шибаните колони по средата и след още пет TAKE OFFENSE се качват на сцената.

 

Чувството за вина (едно от нещата, които най-много мразя е да закъснявам и да ми заскъсняват) още не ме е напуснало, но според мен то трябва да се пренесе и върху тълпата, която седи отвън вместо да даде шанс на TAKE OFFENSE.

За разлика от студийния запис, на живо те звучат много по-хардкор и много по-малко като героите си от Suicidal Tendencies, Excel, Beowulf и може би Uncle Slam. Единственото останало от споменатите имена  са солата в стил Роки Джордж и онова провлачено “ноу тумороооооу” към края на едноименното парче.

Най-якото им парче обаче, с което според мен печелят моментално малкото хора отпред, е ‘What Goes Around’.



Едно от яките неща на концертите на любимото ти радио е, че никой не се разтакава излишно.

DBD излизат почти веднага след краткия и стегнат сет на Take Offense.

Иска ми се да кажа заветните редове, дали името на една легендарна пънк и хардкор компилация, This is Boston, Not LA.  Ей това са DBD на живо- енергията на Rancid, скандиранията на Dropkick Murphys и яростта на Slayer, преминала през цедката на Hatebreed.

Малко дълго стана, особено като имам предвид, че публиката тук вече познава DBD достатъчно добре, но докато ги гледам за пореден път (предишният беше точно след Walls Of Jericho наWith Full Force 2010), осъзнах че прес рилийзът на Bridge Nine Records по повод ‘Better Ways To Die’ (2009) e много точен. Той цитира именно тези имена, които споменах по-горе.



Най-яките парчета тази вечер бяха точно от този албум – ‘Peace And Quiet’, ‘Remember’ и великата ‘Our Glory Days’, записана с Марк Ънсийн от култовите пънкари Unseen.

Междувременно хората стават повече, мелето се разпространява като зараза и към края на сета Брайън споделя за втори път, че много добре помни предишното шоу в България, че го смята за едно от най-добрите на групата изобщо, но също така, че тази вечер концертът се получава дори още по-добре.

Често приемаме този тип изказвания за заучени реплики, но на такъв концерт никой няма за цел да се прави на нещо, което не е, нито е необходимо да убеждава другите в очевидното - DBD и хората в публиката са едно голямо и щастливо семейство.



TERROR, както вече казах, са напълно различен звяр от всички останали тази вечер. Всъщност, те са различни и много по-добри от 95% от хардкор сцената в момента, истински наследници на златната епоха в жанра. Сещам се за незабравимата реплика на Харви от 'Лигата на джентълмените' ин дис хаус уи ду нот мастурбийт..

Точно така, с група като TERROR получаваш това, което виждаш, никакви звездни чекии, никакви маниери, никакви глупости! Това става ясно още със самото начало на ‘One With The Underdogs’.

Мелето е страшно. Вътре ври и кипи, но това не спира момчета и момичета да продължават да се качват на сцената и да се мятат обратно в тълпата- в края на краищата стейдждайвингът е в основата на етиката на Terror. И ако в началото поне на мен ми се стори, че басът малко доминира над китарния звук, то след средата на концерта перфектно конструираният сет на групата започва буквално да побърква всички.
 


Така ‘You’re Caught’, ‘Return To Strength’ (няма нищо по-яко от това да изревеш на някой в ухото destroy your fucking world) и ‘Keepers Of The Faith’ с огромната навалица, която се блъска и пее на сцената, само надграждат създаденото в началото със ‘Stick Tight’ и ‘Your Enemies Are Mine’.

Не е случайно, че TERROR залагат толкова на последния си албум, защото той е просто безпогрешен, а на живо звучи още по-мощно и безкомпромисно.

Естествено, Скот Вогъл не пропуска да изтренира всеизвестния си талант да се ебава приятелски. Този път пита колко стрейтеджове има в публиката, след което признава, че този начин на живот е чудесен, но той си пада по ускито. Пийва от бутилката и я подава на хората отпред.



ХАРДКОРЪТ не е само музика, казва вече доста по-сериозно той между песните, това не са само звуци, това е начин на живот, начин на дишане.

Смятам, че няма по-хубави думи за край на този репортаж. Така или иначе потта, енергията, приятелското отношение и простотата на важните усещания не могат да се предадат с думи. Това не е наука.

Чакай малко, наука е. Науката да бъдеш себе си.

ГАЛЕРИЯ


 

Източник: radiotangra.com