Април 2001 г. Остават месеци до момента, в който светът ще разбере кои са Осама бин Ладен и Ал-Кайда.

Няма войни в Ирак и Афганистан, няма финансова криза. В Европейския съюз още не е приета нито една източноевропейска страна и никой не ползва еврото като официална валута. Мобилните телефони още са с антенки.

В България на власт е правителството на Иван Костов. Точно тогава Fear Factory издават последния си албум, който като звучене не е опит за 'Demanufacture II', а обложката му е нещо различно от стилизирано 'FF'.

Специално последното е абсолютният символ на това как група, чието звучене бе преобърнало представата за метъл през 90-те, сега рие в калта на дъното на полупресъхнал кладенец с идеи.

А 'The Industrialist' за Fear Factory е тотално завръщане към ценностите на прашасалата им класика от 1995 г. 'Demanufacture' – редуване на тежки груув рифове с насечени китари, които следват неотлъчно мехачнично звучащите скорострелни барабани; гърлени ревове, преливащи в космически чисти вокали; индустриални семпли и ненатрапчиви, мрачни кийборди.

Подобно на последния Prong това е пример за албум на група, която отдавна е скъсала с актуалността, но е все така отдадена на изкуството си и дава максимума от себе си.
 
'The Industrialist' е изключително яростна музикална атака, в чийто арсенал влиза всичко, с което Fear Factory са известни – липсва само някоя от характерните за групата балади. Песни като 'Recharger' и 'Dissassemble' са достатъчно зверски, че това да не ти направи впечатление.

От друга страна това звучене, както и концепцията на албума – за построена от хората машина, която придобива съзнание и се обръща срещу създателите си – е свежо и идейно точно колкото 'Терминатор 2'. И обратно към обложката – двете F-та на нея препращат и към друг момент.

Групата в момента е от двама души: вокалиста Бъртън Си Бел и Дино Казарес, който освен китари е записал и баса, а барабаните са програмирани. По същия начин както групата включва само половината от оригиналния състав, така и продукцията й нанася удар, носещ само половината от силата на класическите издания.